Направо към съдържанието

Обиколка на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Джиро д'Италия)
Джиро д'Италия
Цяло име Giro d'Italia
(Джиро д'Италия)
Държава Италия и близките страни
Дата От май до юни
Тип Етапно състезание
Организатор RCS MediaGroup
Генерален директор
История
Първо състезание 1909
Брой на състезанията 107 (2024)
Първи победител Луиджи Гана
Най-много победи Алфредо Бинда (5)
Фаусто Копи (5)
Еди Меркс (5)
Последен победител Тадей Погачар (2024)
Розовата фланелка на водача

Обиколката на Италия (на италиански: Giro d'Italia) е колоездачно състезание в Италия, най-важното в света след Обиколката на Франция.

Обиколката на Италия е етапно състезание, което продължава 3 седмици и започва през май или началото на юни. Джирото е вдъхновено от Обиколката на Франция. За пръв път е проведено през 1909 г. и тогава е спечелено от Луиджи Гана. Състезанието печели популярност и скоро става една от трите Големи обиколки – заедно с Обиколката на Франция и Обиколката на Испания.

Докато водачът в общото класиране в Обиколката на Франция получава жълта фланелка (от жълтите страници на „Л'ото“), то в Обиколката на Италия получава розова фланелка (на италиански: Maglia rosa, от „Ла Гадзета дело Спорт“). Най-добрият катерач получава синя фланелка, водачът в класирането за спринтьори – червена фланелка, а най-добре представящият се млад колоездач – бяла фланелка.

Италианецът Феличе Джимонди държи рекорд за най-много подиуми – 9 (3 победи, 2 втори места и 3 трети места).

През 2015 г. Николай Михайлов става първият българин, взел участие в обиколката. [1]

Идеята за провеждане на състезателна колоездачна обиколка на Италия се заражда през 1908 г., като неин инициатор е Ла Гадзета дело Спорт. Идеята на спортния ежедневник била вдъхновена от успеха, постигнат от френския спортен журнал „Ото“ с обиколката на Франция. Така 127 състезатели на 13 май 1909 г. дават нейното начало. [2]

Микеле Скарпони с червената фланелка през 2011 г.

Съставят се отделни класирания според вида етап, който някой колоездач е спечелил[3]:

  • Розова фланелка – водач в общото класиране по време
  • Червена фланелка – водачът в класирането по точки (за спринтьори). Точки се печелят при междинни спринтове и при края на всеки етап
  • Синя фланелка – носи се от най-добрия катерач. Точките за класирането се дават според категорията на изкачването (зелена до 2013 г.)
  • Бяла фланелка – носи се от най-добре представилия се в генералното класиране колоездач до 26 години

Повечето стартове са от този тип, като всички колоездачи стартират заедно от един град до друг.

Пасо ди Стелвио
Тимът на Гармин през 2012 г.

Обиколката на Италия е известна със стръмните и трудни планински етапи. Традиционно състезанието преминава през две планини – Алпите и Доломитите. Едни от най-известните планински етапи са преминаването на Пасо ди Стелвио, Пасо Пордой и Пасо ди Гавия. Именно в тези етапи стават и най-големите размествания в генералното класиране поради голямото разкъсване между различните колоездачи.

Индивидуално бягане по часовник

[редактиране | редактиране на кода]

Първото бягане по часовник е проведено през 1933 г. с дължина 62 км.

Отборно бягане по часовник

[редактиране | редактиране на кода]

Първото отборно бягане по часовник е проведено през 1937 г. с дължина 60 км.

Етапът започва и завършва в един и същи град, като Милано държи рекорда за най-много такива етапи – 137 пъти. [4]

Най-много победи

Най-много дни с розовата фланелка

Най-много етапни победи в една Обиколка

  • Юго Кобле (Швейцария) през 1950 г. става първият неиталианец, спечелил обиколката на Италия
  • Най-дългата обиколка е била през 1954 г. с обща дължина от 4337 км, разделени в 22 етапа
  • 430 км е най-дългият етап, провеждан някога в историята на обиколката
  • Марио Чиполини (Италия) държи рекорда за най-много етапни победи – 42
  • Белгиецът Еди Меркс е рекордьор за най-продължително носене на розовата фланелка за лидер – той е бил притежател на фланелката в цели 78 етапа
  • Андрю Хампстън е единственият северноамериканец, спечелил Джирото през 1988 г.
  • Джирото не се провежда на два пъти в историята – в периода 1915 – 1918 г. и през 1941 – 1945 г., заради двете световни войни.