Джино Бартали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джино Бартали
Gino Bartali
Gino Bartali 1963.jpg
Бартали през 1963 г.
Лична информация
Прякор Джинетачо
Джино Благочестивият
Роден 18 юли 1914 г.
Понте а Ема, Италия
Починал 5 май 2000 г.
Флоренция, Италия
Отборна информация
Дисциплина шосейно колоездене
Роля катерач
Професионални отбори
ГодиниОтбор
1935
1936 – 1945
1946 – 1947
1948
1949 – 1950
1951
1952
1953
1954
Frejus
Legnano
Tebag and Legnano
Legnano
Bartali–Gardiol
Bartali–Ursus
Tebag and Bartali
Bartali
Bartali–Brooklin
Значими победи
Гранд тур
Обиколка на Франция (1938, 1948)
– генерално класиране;
12 индивидуални етапа (1937 – 1950);
Обиколка на Италия (1936, 1937, 1946)
– генерално класиране;
17 индивидуални етапа (1935 – 1954);

Многоетапни състезания
Обиколка на Страната на баските (1935)
Обиколка на Швейцария (1946, 1947)
Обиколка на Романдия (1949)

Класики
Национално първенство по шосейно колоездене
(1935, 1937, 1940, 1952)
Обиколка на Ломбардия (1936, 1939, 1940)
Обиколка на Пиемонт (1937, 1939, 1951)
Милано-Санремо (1939, 1940, 1947, 1950)
Обиколка на Тоскана (1939, 1940, 1948, 1950,
1953)
Обиколка на Емилия (1952, 1953)
Джино Бартали в Общомедия

Джино Бартали (на италиански: Gino Bartali) е италиански професионален колоездач. Той е най-известният италиански колоездач до Втората световна война, след като спечелва Обиколката на Италия два пъти (1936, 1937) и Обиколката на Франция веднъж (1938). След войната продължава да жъне победи, спечелвайки всяко от тези състезания по още веднъж. През септември 2013 г. е обявен за Праведник на света от Яд Вашем за спасяването на италиански евреи през Втората световна война.[1]

Ранен живот и аматьорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Бартали е роден на 18 юли 1914 г. в Понте а Ема, близо до Флоренция. Той е третото от четири деца на земеделеца Торело Бартали.[2] На 13-годишна възраст започва работа в работилница за велосипеди. По същото време започва да се състезава, показвайки обещаващи резултати. През 1935 г., на 21 години, получава лиценз за професионално колоездене. Още същата година става национален шампион по шосейно колоездене.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Бартали, ок. 1945 г.
Бартали със семейството си, 1963 г.

Бартали печели етап на Обиколката на Италия през 1935 г. и бързо се превръща в „крал на катеренето“ на състезанието. През 1936 г. печели Обиколката на Ломбардия, макар сезонът му да е опечален от смъртта на брат му, Джулио, който също е колоездач, по време на състезание.[3] Бартали за малко не се отказва от колоезденето.

Въпреки това той се завръща и печели Джирото и през следващата година. По това време чуждестранните медии не обръщат особено внимание на Бартали, считайки го за обикновен италиански колоездач, който не може да се състезава добре извън родната си страна. Искайки да ги убеди в обратното, Бартали се записва в Обиколката на Франция през 1937 г. Започва зле, губейки с над 8 минути към третия етап, но успява да навакса времето и в крайна сметка да отбележи преднина от 1 мин. 14 сек. пред останалите, грабвайки жълтата фланелка. Състезанието за него приключва скоро, когато съотборникът му Жул Роси се подхлъзва на дървен мост. Бартали се блъска в парапета на моста и пада в реката под него. Макар и със затруднено дишане, Бартали довършва етапа си, вече изоставайки с 10 минути, преди да се оттегли от състезанието.

През 1938 г. се завръща и побеждава отборната работа на белгийците, лошото време и спукана гума при прохода Кол дьо л'Изеран. Той спечелва най-трудния етап, от Дин ле Бен до Бриансон с над 5 минути разлика от останалите. Италианците са във възторг и дори започват да набират доброволно средства за финансирането му. Наближаващата Втора световна война обаче кара Италия да не изпрати свой отбор на Тур дьо Франс следващата година.

След края на войната, през 1946 г. Обиколката на Италия е възстановена и Бартали се завръща, за да я спечели отново. Покрай нея спечелва и класики, като Милано-Санремо, Обиколката на Ломбардия и Шампионата на Цюрих. Може би най-известната му победа е тази на Обиколката на Франция през 1948 г., когато печели състезанието на фона на тежка политическа криза в Италия. Много от колоездачите, които е познавал преди войната, вече са мъртви, а на тяхно място са дошли много нови състезатели, които тепърва трябва да изучава.

На Обиколката на Франция през 1950 г. Бартали влиза в ожесточена надпревара с французина Жан Робик. Съревнованието е широко отразявано във вестниците, а атмосферата е нажежена. В единия от етапите двамата карат рамо до рамо, когато се удрят един в друг и падат. Бартали твърди, че френските фенове до пътя са били толкова разгневени, че започват да го удрят и заплашват с нож. Бартали се качва обратно на велосипеда си и спечелва етапа, а италианският му съотборник Фиоренцо Мани облича жълтата фланелка. Когато се връщат към хотела обаче, той и двата италиански отбора решават, че е време да се оттеглят и да се върнат у дома.[2] Организаторите на състезанието се опитват да ги разубедят, но Бартали отвръща, че „няма намерение да си рискува живота за луд човек“. Истината за инцидента остава неизяснена – когато французинът Луизон Бобе настига падналите колоездачи, той отбелязва, че никой не е удрял Бартали и че вероятно той е възприел като удари опитите за помощ от страна на публиката. Излизането на италианските отбори от надпреварата малко преди преминаването на италианската граница разгневява запалянковците в Италия.[2] Скандалът ескалира и до национално ниво, когато френският външен министър Робер Шуман се извинява на италианския такъв за случката по време на състезанието. Някои френски журналисти обаче считат хода на Бартали за тактически, отбелязвайки че той не е имал шанс да спечели надпреварата и е предпочитал чужд отбор да спечели вместо французина.

Съпротива през Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Бартали се прочува с работата си по спасяването на евреите, които са преследвани от нацистите по времето на Италианската социална република. През декември 2010 г. се появява информация, че Бартали е укривал еврейско семейство в мазето си, спасявайки живота им.[4] Бартали използва колоездачната си слава, за да пренася съобщения и документи на Италианската съпротива.[5] Той кара от Флоренция до Тоскана, Умбрия и Марке, носейки състезателната си фланелка с името си на нея. Нито фашистката полицията, нито нацистките войници биха рискували да разпалят обществено недоволство с арестуването му.

В крайна сметка германските СД и италианските власти разпитват Бартали и го заплашват.[6] Въпреки това той не издава дейността си. Той използва известността си, за да получава информация относно възможни нападения срещу скривалища. През 1943 г. самият той води еврейски бежанци към швейцарските Алпи, като кара велосипед, теглещ ремарке с тайно отделение, и казвайки на патрулите, че това е просто част от тренировката му.[6] През 2013 г. Бартали е удостоен с еврейското почетно звание Праведник на света.[7] За деянията му през войната са издавани книги и филми.[1][8]

Съперничество с Копи[редактиране | редактиране на кода]

Между Джино Бартали и новопоявилия се италиански колоездач Фаусто Копи се оформя жестоко съперничество. Италианските фенове са раздвоени между двамата. Консервативният и религиозен Бартали се почита в селските южни райони на Италия, докато по-светският и иновативен Копи е герой в индустриализираните северни части на страната.

Двамата се срещат на 7 януари 1940 г., когато Еберардо Павеси, ръководител на отбора Леняно, взема Копи, за да помага на Бартали. Съревнованието започва, когато Копи, който е грегар, спечелва Обиколката на Италия, докато звездата Бартали води отбора си след него. През следващите години двамата по-скоро се състезават, отколкото да си помагат. По това време Италианската колоездачна асоциация заявява, че двамата са забравили да почитат италианския престиж и се стремят единствено към лична победа, заради което им отнема правото да се състезават професионално през следващите три месеца.[9]

Ледът е частично разчупен, когато двамата споделят бутилка след изкачването на Кол д'Изоар по време на Обиколката на Франция през 1952 г. Впоследствие се скарват относно това, кой е предложил бутилката първи. Съперничеството им получава широко медийно отразяване и води до епична надпревара.

Бартали е отявлен противник на наркотичните вещества (амфетамини) в колоезденето, макар те да не са забранени по това време. Той знае, че Копи взема такива по време на състезанията.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Бартали израства в религиозно семейство в Тоскана, набожността му му спечелва прякора Джино Благочестивият. Той изказва молитва преди хранене и се възмущава, когато съотборниците му псуват. Той открито подкрепя Християнско-демократическата партия на Италия, но се старае и да не разгневява комунистите. Той е лично благославян от три папи и се превръща в любимия спортист на Ватикана. Описван е като песимист.

Бартали спира да се състезава на 40-годишна възраст, след като претърпява пътен инцидент.[2] Към този момент той вече е загубил повечето от парите си, а доходите му са несигурни. Умира на 5 май 2000 г. от инфаркт. Министър-председателят Джулиано Амато изпраща съболезнования на овдовялата му жена и две деца.

Кариерни постижения[редактиране | редактиране на кода]

Значими резултати::[10][11][12]

1935
1-ви Копа Берноки
1-ви MaillotItalia.svg Национално първенство по шосейно колоездене
1-ви Генерално Обиколка на Страната на баските
1-ви Етапи 2, 3 и 5
1-ви Обиколка на Месина
3-ти Обиколка на Ломбардия
4-ти Милано – Санремо
7-и Генерално Обиколка на Италия
1-ви Планинско класиране
1-ви Етап 6
1936
1-ви Jersey pink.svg Генерално Обиколка на Италия
1-ви Планинско класиране
1-ви Етапи 9, 17b и 18
1-ви Обиколка на Ломбардия
1-ви Обиколка на Милано (с Леарко Гера)
4-ти Обиколка на Тоскана
7-и Шосейно състезание, Световно първенство по шосейно колоездене
1937
1-ви Jersey pink.svg Генерално Обиколка на Италия
1-ви Планинско класиране
1-ви Етапи 8a, 10, 16 и 17
1-ви Етап 7 Обиколка на Франция
1-ви Обиколка на Лацио
1-ви MaillotItalia.svg Национално първенство по шосейно колоездене
1-ви Обиколка на Пиемонт
2-ри Обиколка на Ломбардия
1938
1-ви Jersey yellow.svg Генерално Обиколка на Франция
1-ви Планинско класиране
1-ви Етапи 11 и 14
1-ви Тре Вали Варезине
2-ри Обиколка на Ломбардия
7-и Милано – Санремо
1939
1-ви Милано – Санремо
1-ви Обиколка на Ломбардия
1-ви Обиколка на Пиемонт
1-ви Обиколка на Тоскана
2-ри Генерално Обиколка на Италия
1-ви Планинско класиране
1-ви Етапи 2, 9b, 15 и 17
2-ри Тре Вали Варезине
1940
1-ви Милано – Санремо
1-ви Обиколка на Ломбардия
1-ви Обиколка на Тоскана
1-ви MaillotItalia.svg Национално първенство по шосейно колоездене
1-ви Обиколка на Кампания
9-и Генерално Обиколка на Италия
1-ви Планинско класиране
1-ви Етапи 17 and 18
1941
2-ри Обиколка на Тоскана
2-ри Обиколка на Пиемонт
3-ти Тре Вали Варезине
3-ти Обиколка на Емилия
4-ти Обиколка на Лацио
9-и Обиколка на Ломбардия
1942
2-ри Обиколка на Тоскана
2-ри Обиколка на Ломбардия
2-ри Обиколка на Пиемонт
4-ти Обиколка на Емилия
8-и Обиколка на Лацио
1943
3-ти Обиколка на Тоскана
5-и Милано – Санремо
1945
1-ви Обиколка на Лацио
1-ви Обиколка на Кампания
3-ти Обиколка на Ломбардия
3-ти Тре Вали Варезине
1946
1-ви Jersey pink.svg Генерално Обиколка на Италия
1-ви Планинско класиране
1-ви Jersey yellow.svg Генерално Обиколка на Швейцария
1-ви Етапи 1, 5, 6 и 8
1-ви Шампионат на Цюрих
1-ви Трофео Матеоти
2-ри Обиколка на Тоскана
4-ти Милано – Санремо
1947
1-ви Милано – Санремо
1-ви Jersey yellow.svg Генерално Обиколка на Швейцария
1-ви Етапи 1c и 2
2-ри Генерално Обиколка на Италия
1-ви Планинско класиране
1-ви Етапи 2 и 15
2-ри Генерално Обиколка на Романдия
1-ви Етап 3b
2-ри Обиколка на Ломбардия
2-ри Обиколка на Емилия
9-и Гент-Вевелгем
1948
1-ви Jersey yellow.svg Генерално Обиколка на Франция
1-ви Планинско класиране
1-ви Етапи 1, 7, 8, 13, 14, 15 & 19
1-ви Обиколка на Тоскана
1-ви Шампионат на Цюрих
2-ри Тре Вали Варезине
8-и Генерално Обиколка на Италия
3-ти Планинско класиране
1949
1-ви Jersey yellow.svg Генерално Обиколка на Романдия
1-ви Етапи 1b и 2
2-ри Генерално Обиколка на Италия
2-ри Планинско класиране
2-ри Генерално Обиколка на Франция
1-ви Етап 16
2-ри Планинско класиране
5-и Обиколка на Пиемонт
1950
1-ви Милано-Санремо
1-ви Обиколка на Тоскана
2-ри Генерално Обиколка на Италия
1-ви Етап 9
2-ри Планинско класиране
1-ви Етап 11 Обиколка на Италия
1951
1-ви Обиколка на Пиемонт
2-ри Флеш Валон
4-ти Генерално Обиколка на Италия
2-ри Планинско класиране
6-и Лиеж – Бастон – Лиеж
6-и Тре Вали Варезине
9-и Шосейно състезание, Световно първенство по шосейно колоездене
10-и Генерално Обиколка на Италия
4-ти Планинско класиране
1952
1-ви Генерално Обиколка на Реджо Калабрия
1-ви MaillotItalia.svg Национално първенство по шосейно колоездене
1-ви Обиколка на Емилия
1-ви Етап 2 Рим – Неапол – Рим
4-ти Генерално Обиколка на Франция
6-и Планинско класиране
5-и Генерално Обиколка на Италия
3-ти Планинско класиране
1953
1-ви Обиколка на Тоскана
1-ви Обиколка на Емилия
4-ти Генерално Обиколка на Италия
3-ти Планинско класиране
4-ти Тре Вали Варезине
7-и Обиколка на Пиемонт
1954
9-и Обиколка на Емилия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Peter Crutchley. Gino Bartali: The cyclist who saved Jews in wartime Italy. // BBC News, 9 май 2014. Посетен на 9 май 2014.
  2. а б в г Nicholl, Robin (24 May 2000) Obituary: Gino Bartali. The Independent (London).
  3. Chambaz, Bernard (24 July 2003) Gino Bartali, l’Italien méconnu. L'Humanite.
  4. MacMichael, Simon (28 December 2010) Gino Bartali hid Jewish family in Florence home to protect them from Holocaust. road.cc.
  5. Greenberg, Arnie. Postcards for You, Gino Bartali: A Real Italian 'Champion'.
  6. а б Revealed: Bartali used wartime training to save Jews. Australian Broadcasting Company, 4 април 2003.
  7. Gino Bartali – The Righteous Among The Nations. Yad Vashem.
  8. Littlefield, Bill. Following Gino Bartali’s „Road To Valor“. // Only A Game. WBUR, 16 юни 2012.
  9. Konrad, Gabor and Melanie, ed (2000), Bikelore: Some History and Heroes of Cycling, On the Wheel, USA, ISBN 1-892495-32-5, p. 134
  10. Gino Bartali. // Cycling Archives. de Wielersite. Посетен на 12 април 2015.
  11. Palmarès de Gino Bartali (Ita). // Memoire du cyclisme. Посетен на 12 април 2015.
  12. Gino Bartali (Italy). // The-Sports.org. Info Média Conseil. Посетен на 12 април 2015.