Направо към съдържанието

Джон Маккей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джон Маккей
американски астронавт
Информация
Роден8 декември 1922 г.
Портсмът, Вирджиния, САЩ
Починал27 април 1975 г. (52 г.)
Ланкастър, Калифорния, САЩ
Националностамериканец
Друга професияинженер
Престой в космосаняма
Селекция1958 USAF Man In Space Soonest group
МисииX-15
Емблема на мисията
Пенсиониране5 октомври 1971
Джон Маккей в Общомедия

Джон Б. Маккей (на английски: John B. McKay) (8 декември 1922 – 27 април 1975 г.) е американски инженер и тест пилот на НАСА. Участник в експерименталната програма X-15. Има 29 полета на ракетоплана – второ постижение между всички пилоти в програмата.

Джон Б. Маккей е завършил гимназия и Политехническия институт във Вирджиния, от който получава бакалавърска степен по аерокосмическо инженерство през 1950 г.

Джон Маккей постъпва в USN и участва като боен пилот във Втората световна война. Участва в сраженията на Тихоокеанския боен театър и е награден с две големи отличия: Air Medal with two clusters и Presidential Unit Citation.

След войната Джон Маккей напуска USN. Той започва работа в НАСА на 8 февруари 1951 г. На 11 юли 1952 г. придобива статут на експериментален тест пилот. Той е избран в програмата X-15 през 1958 г. Включен е в селекцията 1958 USAF Man In Space Soonest group, първия подбор на хора за космически полет. Джон Маккей е вторят човек след Скот Кросфийлд, който лети на X-15. Напуска НАСА след двадесетгодишна служба, посветена на високоскоростните полети, на 5 октомври 1971 г. Той е член на Асоциацията на експерименталните тестови пилоти. През 2005 г., Джон Маккей получава (посмърто) "астронавтски крила на НАСА" и звание "астронавт", но неговия Полет 150 не е признат за космически полет.

Джон Маккей извършва 29 полета по програмата X-15, второ постижение от дванадесетте участвали пилоти. Първия си полет осъществява на 28 октомври 1960 г., а последния - на 8 септември 1966 г. По време на Полет 150, на 28 септември 1965 г. Джон Маккей достига височина 55,9 мили (90 км) - пето постижение в програмата. Най-високата скорост, която постига с ракетоплана е по време на Полет 137, на 22 юни 1965 – 3938 мили/час (6338 км/час) – седмо постижение между всички участници.

  • Медал на ВВС с два дъбови листа;
  • Почетен знак на Президента на САЩ;
  • Почетен медал John J. Montgomery;
  • В Почетната зала на Политехниката във Вирджиния.

В Космическата Зала на Славата от 1996 г.

  • Thompson, Milton O. (1992) At The Edge Of Space: The X-15 Flight Program, Smithsonian Institution Press, Washington and London. ISBN 1-56098-107-5