Джуха ал Харити
| Джуха ал Харити جوخة الحارثي | |
|---|---|
| Родена | 16 юли 1978 г. |
| Професия | писателка, университетска преподавателка |
| Националност |  Оман |
| Активен период | 2003 - |
| Жанр | драма, детска литература, документалистика |
| Награди | „Букър” (2019) |
| Деца | 3 |
| Уебсайт | jokha.com |
Джуха ал Харити (на арабски: جوخة الحارثي) е оманска университетска преподавателка академик и писателка на произведения в жанра драма, детска литература и документалистика.[1] През 2019 г. става първата арабска писателка, която печели международната награда „Букър“ за романа си „Небесни тела“.[2]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Джуха ал Харити е родена на 16 юли 1978 г. в Оман. Учи в Оман и във Великобритания. Получава през 2011 г. докторска степен по класическа арабска литература от Единбургския университет.[2] От 2010 г. работи като преподавателка по класическа арабска литература в Арабския факултет на университета „Султан Кабус“ в Маскат, Оман, където е доцент.[1][3][4]
Първата ѝ книга „Изследвания на литературата в Оман и региона на Персийския залив“ е издадена през 2003 г. Първият ѝ роман „Manamat“ (Мечти) е издаден през 2004 г.[2]
През 2010 г. е издаден романа ѝ „Небесни тела“. Историята представя съдбата на трите дъщери в патриархалната фамилия Аззан: която се омъжва за Абдалла, макар че е влюбена в друг; Асма, която сключва брак без любов, водена от чувство за дълг и Хаула, която чака своя любим, който е емигрирал в Канада. Чрез историята им писателката пресъздава прехода на Оман от традиционното следколониално общество, в което все още се е използвал робски труд и жената е била поставена в абсолютно подчинение, към новите условия, в които петролният бум бележи новите социални отношения. През 2019 г. получава международната награда „Ман Букър“ заедно с преводача на английски език Мерилин Бут.[1][2]
Романът ѝ „Narinjah“ (Горчиви портокали) от 2016 г. получава наградата „Султан Кабус“ за принос в културата, изкуствата и литературата.[2][4]
Джуха ал Харити живее със семейството си в Маскат.[1]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- Manamat (2004)
- Sayyidat al-Qamar (2010)
Небесни тела, изд.: ИК „Киви“, София (2020), прев. Емил Ценков - Narinjah (2016)[1]
Детска литература[редактиране | редактиране на кода]
Сборници[редактиране | редактиране на кода]
Документалистика[редактиране | редактиране на кода]
- Dirasat Fi Adab Oman Wa al-Khalij (2003)[2]
- Mulahaqat al-shumus: manhaj al-talif al-adabi fi „Kharidat al-qasr“ (2010)
Екранизации[редактиране | редактиране на кода]
- 2017 – 2018 Iftah Ya Simsim – тв сериал, 52 епизода
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален уебсайт на Джуха ал Харити
- Джуха ал Харити в
Internet Movie Database
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jokha Al-Harthi в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
Портал „
Портал „