Джуха ал Харити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джуха ал Харити
جوخة الحارثي
Родена 16 юли 1978 г. (43 г.)
Професия писателка, университетска преподавателка
Националност  Оман
Активен период 2003 -
Жанр драма, детска литература, документалистика
Награди Букър” (2019)
Деца 3
Уебсайт jokha.com

Джуха ал Харити (на арабски: جوخة الحارثي‎) е оманска университетска преподавателка академик и писателка на произведения в жанра драма, детска литература и документалистика.[1] През 2019 г. става първата арабска писателка, която печели международната награда „Букър“ за романа си „Небесни тела“.[2]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Джуха ал Харити е родена на 16 юли 1978 г. в Оман. Учи в Оман и във Великобритания. Получава през 2011 г. докторска степен по класическа арабска литература от Единбургския университет.[2] От 2010 г. работи като преподавателка по класическа арабска литература в Арабския факултет на университета „Султан Кабус“ в Маскат, Оман, където е доцент.[1][3][4]

Първата ѝ книга „Изследвания на литературата в Оман и региона на Персийския залив“ е издадена през 2003 г. Първият ѝ роман „Manamat“ (Мечти) е издаден през 2004 г.[2]

През 2010 г. е издаден романа ѝ „Небесни тела“. Историята представя съдбата на трите дъщери в патриархалната фамилия Аззан: която се омъжва за Абдалла, макар че е влюбена в друг; Асма, която сключва брак без любов, водена от чувство за дълг и Хаула, която чака своя любим, който е емигрирал в Канада. Чрез историята им писателката пресъздава прехода на Оман от традиционното следколониално общество, в което все още се е използвал робски труд и жената е била поставена в абсолютно подчинение, към новите условия, в които петролният бум бележи новите социални отношения. През 2019 г. получава международната награда „Ман Букър“ заедно с преводача на английски език Мерилин Бут.[1][2]

Романът ѝ „Narinjah“ (Горчиви портокали) от 2016 г. получава наградата „Султан Кабус“ за принос в културата, изкуствата и литературата.[2][4]

Джуха ал Харити живее със семейството си в Маскат.[1]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Manamat (2004)
  • Sayyidat al-Qamar (2010)
    Небесни тела, изд.: ИК „Киви“, София (2020), прев. Емил Ценков
  • Narinjah (2016)[1]

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ushsh lil-Asafir (2010)[3]
  • The Cloud Wishes (2015)[4]

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Sabi Ala al-Sath (2007) – разкази[2]
  • fi Madih al-Hubb (2008) – разкази[4]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Dirasat Fi Adab Oman Wa al-Khalij (2003)[2]
  • Mulahaqat al-shumus: manhaj al-talif al-adabi fi „Kharidat al-qasr“ (2010)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2017 – 2018 Iftah Ya Simsim – тв сериал, 52 епизода

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC-BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jokha Al-Harthi“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература