Диграма (езикознание)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Диграма е понятие, свързано със съотношението между графема и буква в звуковите писмености, каквато например е българската азбука. Да се определи дадена графема като диграма означава, че тази е съставена от две букви.

Примери[редактиране | редактиране на кода]

Диграмите са типични за много от езиците, използващи латиницата, тъй като често първоначалните букви на тази са по-малко на брой от звуковете в дадения език. Широкоразпространен пример е диграмата ch, която се чете в немски, чешки и полски като [х], в испански и португалски като [ч] и т.н. Понякога на подобни диграми се гледа като на отделни букви от азбуката, както например е случаят с уелските ch, dd, ff, ng и други.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Москов, М., Бояджиев, Ж. (1977), Увод в езикознанието. София: Наука и изкуство