Триграма (езикознание)
Облик
Триграма е понятие, свързано със съотношението между графема и буква в звуковите писмености, каквато например е българската азбука. Да се определи дадена графема като триграма означава, че тази е съставена от три букви.
Примери
[редактиране | редактиране на кода]Примери за триграми са немското sch, четящо се като [ш], и френското eau, четящо се като [o]. Триграмите, също като диграмите и тетраграмите, са типични за езиците, използващи латиница за своя писменост.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Москов, М., Бояджиев, Ж. (1977), Увод в езикознанието. София: Наука и изкуство