Тетраграма (езикознание)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тетраграма е понятие, свързано със съотношението между графема и буква в звуковите писмености, каквато например е българската азбука. Да се определи дадена графема като тетраграма означава, че тази е съставена от четири букви.

Примери[редактиране | редактиране на кода]

Тетраграмите са рядко срещано явление и са крайният случай, т.е. няма позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за представяне на една графема. Пример за тетраграма е немското tsch, четящо се като звука [ч].

В религията тетраграми са YHWH в юдаизма и INRI - в християнството. Други държавни примери са SPQR и СССР.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Москов, М., Бояджиев, Ж. (1977), Увод в езикознанието. София: Наука и изкуство