Диего Вилена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Диего Вилена
Diego Villena
перуански писател

Роден

Националност Флаг на Перу Перу
Образование Саламанкски университет
Мадридски университет Комплутенсе
Професия писател, преводач
Литература
Жанрове есе, стихотворение

Диего Валверде Вилена (на испански: Diego Valverde Villena) е испански и перуански поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 април 1967 г. в Сан Исидро, Лима, Перу. Баща му е испанец, а майка му – боливийка. И двамата са натурализирани в Перу. Завършва испанска, английска и немска филология. Бил е на специализации по език и литература в университетите в Саламанка, Единбург, Дъблин и Вроцлав. Изкарал е докторантски курсове в университетите в Оксфорд, Хайделберг, Тюбинген, Чикаго и в университета Комплутенсе в Мадрид.

Между 1992 и 1998 г. преподава испански език и литература в различни университети, най-вече в Университета „Сан Андрес“ в столицата на Боливия Ла Пас. От 2002 до 2004 г. работи в Държавния секретариат по културата на Испания. На 18 януари 2006 г. е назначен за директор на Панаира на книгата във Валядолид, длъжност, която заема до днес.

Художествен стил[редактиране | редактиране на кода]

Според Хулио Мартинес Месанса поезията на Валверде е пример за „перфектното съжителство между живота и културата“. С богата и разнообразна подготовка, Валверде черпи от различни художествени традиции и поезията му е изтъкана от множество фини препратки към различни култури. Музиката, антропологията, историята, киното и религията намират място в поезията му.

Месанса говори за средновековни влияния у Валверде – на провансалските трубадури, валенсианският рицар-поет Аусиас Марк и немската средновековна любовна лирика (Minnesang). Други критици откриват влияния на бароковия концептизъм и най-вече на Джон Дън и Томас Стърнз Елиът в начина, по който третира религията и антропологията, за да ги превърне в поезия.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Диего Валверде е превел на испански език редица художествени произведения от немски, френски, английски, италиански и португалски. Някои от преведените от него автори са: Артър Конан Дойл, Ръдиард Киплинг, Джон Дън, Джордж Хърбърт, Езра Паунд, Пол Елюар, Валери Ларбо, Нуно Жудисе, Жоржи де Соуза Брага и Пол Целан.

Поетическо творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Забравата – трудно занимание (El difícil ejercicio del olvido, La Paz, Bolivia, 1997)
  • Чикаго, Уест Бери, 628 (Chicago, West Barry, 628, Sueltos de la Selva Profunda, Logroño, 2000)
  • Не забравяй лицето ми (No olvides mi rostro, Huerga y Fierro, Madrid, 2001)
  • Адът на влюбения (Infierno del enamorado, Valladolid, 2002)
  • Огледалото, на което е написано името ми (El espejo que lleva mi nombre escrito, Darat al Karaz, El Cairo, 2006)
  • Сър Хазирим (Sir Hasirim, Ediciones del Caracol Descalzo, Madrid, 2006)
  • Икони (Iconos) – поема в три части по музиката на композитора Хуан Мануел Руис (Juan Manuel Ruiz), произведение за сопран и пиано. Премиерата са състои през 2007 г. и е публикувана през 2008 г.

Участие в антологии[редактиране | редактиране на кода]

  • 33 на Радио 3 (33 de Radio 3, Calamar/RNE 3, Madrid, 2004)
  • Антология на съвременните испанска и египетска поезии. (Antología de poesía española y egipcia contemporánea, Instituto Egipcio de Estudios Islámicos, Madrid, 2005)
  • Десет поети, десет музиканти (Diez poetas, diez músicos, Calambur, Madrid, 2008)

Есета[редактиране | редактиране на кода]

  • За Каталина Микаела: Алваро Мутис извън времето (Para Catalina Micaela: Álvaro Mutis, más allá del tiempo, UMSA, La Paz, Bolivia, 1997)
  • „Най-нова боливийска поезия“ („Poesía boliviana reciente“ en La Jornada Semanal, México, 27 de junio de 1999)
  • „Огледалото на улица Гаона – коридорите между измислицата и действителността у Хорхе Луис Борхес“ („El espejo de la calle Gaona: los pasadizos entre ficción y realidad en Jorge Luis Borges“, Clarín, 30, nov.-dic. 2000, págs. 5 – 10)
  • „Дон Алваро пред краля, толкова години по-късно“ („Don Álvaro ante el rey, tantos años después“, Clarín, 32, marzo-abril 2001, págs. 3 – 8)
  • „Жени с втренчен поглед и бавна стъпка – вечното женско начало в поезията на Алваро Мутис“ („Mujeres de mirada fija y lento paso: el eterno femenino en la poesía de Álvaro Mutis“, Excelsior, México, 7 de junio de 2002)
  • „Военни събития под знамето на Алваро Мутис“ („Hechos de armas bajo la bandera de Álvaro Mutis“, Letras Libres, 10, julio 2002, págs. 46 – 48)
  • „Испания – общуване и угощение край софрата“ („Spain: Agape and conviviality at the table“, en Culinary Cultures of Europe, Council of Europe Publishing, Strasbourg, 2005)
  • „Под закрилата на Изис (пътуване до Египет)“(„Al amparo de Isis (un viaje a Egipto)“, en Clarín, 63, mayo-junio 2006, págs. 66 – 68)
  • „Когато Стоунуол Джаксън се запозна с енерал Ли – портрет на Хосе Мария Алварес“ – въведение в Чудесата на восъка от Хосе Мария Алварес (Los prodigios de la cera de José María Álvarez, Caracas, 2008, págs. 13 – 17)
  • „Пътищата на Томас С. Елиът“ („Los caminos de T. S. Eliot“, en Renacimiento, 59 – 60, Sevilla, 2008, págs. 106 – 108)

Преводи на проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Нашият среднощен посетител и други истории от Артър Конан Дойл.
  • Имперският живот на Ръдиард Киплинг от Дейвид Гилмор.

Коментирани издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Алваро Мутис, Гласът на Алваро Мутис, издание под ръководството на Диего Валверде Вилена. (Poesía en la Residencia, Residencia de Estudiantes, Madrid, 2001)
  • Луис Алберто де Кунка, За любовта и горчивината, подбор и въведение от Диего Валверде Вилена. (Renacimiento, Sevilla, 2005)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Хулио Мартинес Месанса, „Диего Валверде Вилена – културно слово, живо слово“ (Julio Martínez Mesanza, „Diego Valverde Villena: palabras cultas, palabras vivas“, Nueva Revista, 79, enero-febrero 2002, págs. 162 – 3)
  • Никанор Гомес Вилегас, „Материята на Валверде“ Сайед Мохамед Сайед Кутб, (Nicanor Gómez Villegas, „La materia Valverdiana“, Ojos de Papel, abril de 2008)
  • „Малки доусъвършенствувания, целта на поета – между Диего Валверде Вилена и Али Мансур“. Половин век испаноезични проучвания в Египет (1957 – 2007). (Sayed Mohamed Sayed Qutb, „Retoques incompletos, meta del poeta entre Diego Valverde Villena y Ali Mansur“, Medio siglo de hispanismo en Egipto (1957 – 2007), Darat al-Karaz, El Cairo, 2008, págs. 163 – 170 y 217 – 221)