Дик-дик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дик-дик
Dik-dik Dennis.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Bovidae Кухороги
подсемейство: Antilopinae Антилопи
род: Madoqua Дик-дик
Научно наименование
Уикивидове Madoqua
Ogilby, 1837
Species

Дик-дик (Madoqua) са род дребни антилопи, обитаващи райони обрасли със шубраци в Източна и Южна Африка. Височината при холката при дик-дик е едва 30 –40 cm и около 50 –70 cm дължина с тегло 3 –6 kg и продължителност на живота около 10 години. Наречени са така поради предупредителните звуци, които издават женските. Като допълнение на този звук мъжките издават свистящ писклив звук като така алармират за наличието на хищник.

Класификация[редактиране | edit source]

Първите европейци описват дик-дик през 18-век. Това са Жорж-Луи Леклерк дьо Бюфон и Джеймс Брус[1]. Първоначално антилопите са описани като един вид наречен Antilope saltiana. През 1837 година Уилям Огилби отделя антилопата в отделен род, наречен Madoqua. През 1905 година Neumann oписва отделен род Rhynchotragus, който по-късно е присъединен към Madoqua. В края на 19-ти и началото на 20-ти век се е приемало, че дик-дик е представен от десетина вида антилопи. Съгласно ITIS[2] и справочника на Wilson & Reeder (2001) обаче днес са признати официално само четири вида:

Макар днес родът дик-дик да е един, неформално видовете са разделенина две групи Madoqua и Rhynchotragus. Към първата група влизат видовете Сребрист и Дик-дик на Салт, а към Rhynchotragus се причисляват Дик-дик на Гюнтер и Кирк.

Морфологични особености[редактиране | edit source]

Нерядко женските екземпляри са малко по-едри от мъжките. Мъжките имат малки, къси рога с дължина 3 до 7,5 cm. Козината по главата образува туфа, която често покрива и основата на рогата. Горната част на тялото е сивокафява като надолу към крайниците и корема избледнява. На главата пред всяко око притежават преорбитална жлеза, която отделя гъст секрет, с който маркират територия.

С цел да избегнат прегряване на тялото дик-дик имат удължена муцунка, която благодарение на доброто кръвоснабдяване и движението на въздуха в тази част на тялото спомагат за охлаждането на кръвта. Така дик-дик успяват да преодолеят високите температури на саваната[3].

Местообитание[редактиране | edit source]

Дик-дик обитават безводни шубраци и савана. Предпочитат райони обрасли с храстовидна разтителност, откъдето намират и своята храна. Не обичат места обрасли с висока трева[4]. Цветът на тялото и храсталаците им позволяват лесно да се скриват от хищници, но винаги си осигуряват и условия бързо да избягат от потенциална заплаха. Териториални животни са. Обикновено живеят по двойки като обитават територия от около пет хектара[5].

Хранене[редактиране | edit source]

Антилопите дик-дик са тревопасни животни. Диетата им се състои основно от листа, издънки, плодове и ягодоплодни. Трева не консумират или това се случва доста рядко. Храната им осигурява достатъчво вода, поради което не им е нужно да пият. Подобно на останалите преживнни копитни животни храносмилането се извършва с помощта на микроорганизми в търбуха. Тясната муцунка позволява на представителите да достигат до акациевите листа без да бъдат убодени.

Размножаване[редактиране | edit source]

Антилопите дик-дик са моногамни животни[6]. Това им поведение вероятно се дължи на възможността двойката съвместно да се пази в среда заобиколена от хищници[7][8]. Установено е, че в периода на разгонване двата партньора прекарват през цялото време заедно. През останалата част от годината се движат съвместно през 64% от времето си. Полова зрелост при женските настъпва на 6 месеца, а при мъжките на 12 месеца. Бременността продължава 169 до 174 дни, като раждат по едно малко. Обикновено раждат два пъти годишно в началото и в края на дъждовния сезон. Новородените женски тежат около 560 до 680 грама, а мъжките от 725 до 795 грама. Кърменето продължава около 6 седмици. Степента на преживяемост сред младите антилопи дик-дик е около 50%. След раждането малките остават скрити, но бързо нарастват и започват да се движат съвместно със своята майка. Тялото достига размери на възрастен индивид на около 7 месечна възраст. На тази възраст младите са принудени да напуснат територията на своите родители[9].

Неприятели[редактиране | edit source]

В естествената среда на обитание малките антилопи дик-дик стават жертва на различни видове варани, каракали, лъвове, хиени, диви кучета и хора. Други неприятели биват и леопарди, гепарди, чакали, павиани, орли, ястреби, и питони. Приспособленията на дик-дик за защита от неприятелиса свързани с отличното зрение и способността им бързо да развият скорост до 42 km/h[5].

Литература[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Bruce, c. 344—348.
  2. Madoqua Ogilby, 1837. Taxonomic Serial No.: 624971. // ITIS. Посетен на 2011-06-07.
  3. Dik dik. African Wildlife Foundation. Web. 4 February 2010.
  4. Brynn Schaffner and Kenneth Robinson. Savanna. Blue Planet Biomes.
  5. а б The Living Afridca: Wildlife Bovid Family. library.thinkquest.org
  6. Brotherton, PNM и др. Genetic and behavioural evidence of monogamy in a mammal, Kirk's dik-dik (Madoqua kirkii). // Proceedings. Biological sciences / the Royal Society 264 (1382). 1997. DOI:10.1098/rspb.1997.0096. с. 675–681.
  7. Female dispersion and the evolution of monogamy in the dik-dik. // Animal Behaviour 54 (6). 1997. DOI:10.1006/anbe.1997.0551. с. 1413–1424.
  8. National Geographic "Earth Almanac", June 1996
  9. Scheibe, E. 1999. Madoqua kirkii. Animal Diversity. University of Michigan Museum of Zoology. Web. 27 January 2010.
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.