Диме Янов – Димкар
| Диме Янов – Димкар | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Семейство | |
| Деца | Христо Димкаров |
Диме Гьорчев Янов (Янев) – Димкар[1][2] е български възрожденец от Македония. Прилепски летописец и стихотворец. Училищен настоятел. Баща на Христо Димкаров.[3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Диме Янов – Димкар от Прилеп е по занятие терзия. Известен е с летописните бележки за исторически събития, на които е свидетел, и със съхраняваните от него много стари български възрожденски печатни издания.[4]
Сред книгите му са първият превод на Евангелието на новобългарски език, направен от Неофит Рилски (1840), творбата на Йоаким Кърчовски „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова“ (1814), творбите на Кирил Пейчинович „Огледало“ (1816) и „Утешение грешним“ (1840). По белите страници на притежаваното от него Евангелие и по белите полета той отбелязва събития от живота в Прилеп: срещи на видни граждани с българския пелагонийски митрополит Григорий (23 декември 1897), подробно описание на посрещането на владиката в 1898 година и други, а също и възторжени стихотворения за победите на българските войски (по повод освобождението на Прилеп в 1915 година).[4]
Част от описанието на посрещането на митрополит Григорий в Прилеп през септември 1897 г.:[5]
| „ | ...Во царуваньето на султан Абдул Хамида втори, во 1897 г. 23 секемврия, 50-60 души от богатите и еснавите от утро отидоха во Битола на пречек на първиот Български метрополит пелагонийски Григория, прежде Охридски. Заедно со битолските българи беха излегле надвор от Битола на пречек и пр. и пр. | “ |
В поемата си за освобождението на Прилеп от сръбска власт в 1915 г. той пише:[5]
| „ | Весел се усещам братята да посрещам. Айде и вие, другари, да посрещаме нашите българи... Бог помощ ни прати, нема сърбинот да се врати... Да живее цар Фердинанд наши най-скапоценен диамант. А Ти, княже Борисе, радуй се и весели се. | “ |
Синът му Христо Димкаров е един от първите български фотографи в Македония.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Жечев, Тончо, редактор. Димитър Талев, Светослав Минков, Димитър Димов в спомените на съвременниците си. София, Български писател, 1973. с. 80.
- ↑ Църнушанов, Димитър. Димитър Талев в моите спомени. София, Македония, 1992. с. 8.
- ↑ Диме Гьорчев Янев - Димкар от Прилеп, Вардарска Македония – „Освобождението на Прилеп от Сръбско робство през 1915 г.“, публикувано в сборник „Сто години ново българско училище в гр. Прилеп 1843 - 1943“, Скопие, 1943 година // strumski.com. Посетен на 19 януари 2023.
- ↑ а б Църнушанов, Димитър. Димитър Талев в моите спомени. София, Македония, 1992. с. 8 – 9.
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Българомразието е отцеругателство // Македония (24). 21 юни 1994.
