Направо към съдържанието

Димитър Златанов Градоборчето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Димитриос Вулгаракис)
Димитър Златанов
български певец
Роден
Починал
1820 г.
Музикална кариера
Инструментивокал

Димитър Златанов, известен като Градоборчето (на гръцки: Δημήτριος Βουλγαράκης, Димитриос Вулгаракис), е български църковен певец и музикален деец от Южна Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Златанов е родом от село Градобор, Солунско. Получава гръцко образование, а след това музикално в Рилската певческа школа.

Сред гръцките църковни певци и музикоучители той е известен под името Димитриос Вулгаракис или Димитрото Вулгараки. Има необикновено приятен, силен и висок глас. Гласовият му орган обхваща три октави. Певец е в църквите „Свети Никола“, „Свети Мина“ и „Свети Атанас“ в Солун. Неговата слава на голям и изкусен певец се разнася не само в Солунско, но и в Мала Азия.[2]

Когато Смирненският протопсалт (първопевец) на тамошната катедрала чува за пението на Градоборчето, заминава за Солун, за да го чуе и да се запознае с него. След като слуша воскресната вечерня, утреня и света литургия, той му предлага на негови разноски да замине за Смирна. Там Димитър Градоборчето пее в църква и поради произведения ефект е богато възнаграден. От Смирна Градоборчето и Смирненският протопсалт заминават за Атина, където пеят заедно в една църква, след което се разделят и заминават, единият за Смирна, а Градоборчето за Солун.

Димитър Градоборчето съставя и преработва много Херувимски песни, „Достойно есть“ и Велики Славословия. Всички негови църковни композиции са издадени от гръцки издатели под името Димитриос Вулгаракис.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Влатанов // Православная Энциклопедия. Посетен на 9 януари 2015.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 253.
  3. Богоевъ, Мирчо. „Учебникъ по Източно Църковно пѣние“, София, 1940, стр. 101.