Димитър Златанов Градоборчето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Димитриос Вулгаракис)
Димитър Златанов
български певец
Роден
Починал
1820 г.
Музикална кариера
Инструментивокал

Димитър Златанов, известен като Градоборчето (на гръцки: Δημήτριος Βουλγαράκης, Димитриос Вулгаракис), е български църковен певец и музикален деец от Южна Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Златанов е родом от село Градобор, Солунско. Получава гръцко образование, а след това музикално в Рилската певческа школа.

Сред гръцките църковни певци и музикоучители той е известен под името Димитриос Вулгаракис или Димитрото Вулгараки. Има необикновено приятен, силен и висок глас. Гласовият му орган обхваща три октави. Певец е в църквите „Свети Никола“, „Свети Мина“ и „Свети Атанас“ в Солун. Неговата слава на голям и изкусен певец се разнася не само в Солунско, но и в Мала Азия.[2]

Когато Смирненският протопсалт (първопевец) на тамошната катедрала чува за пението на Градоборчето, заминава за Солун, за да го чуе и да се запознае с него. След като слуша воскресната вечерня, утреня и света литургия, той му предлага на негови разноски да замине за Смирна. Там Димитър Градоборчето пее в църква и поради произведения ефект е богато възнаграден. От Смирна Градоборчето и Смирненският протопсалт заминават за Атина, където пеят заедно в една църква, след което се разделят и заминават, единият за Смирна, а Градоборчето за Солун.

Димитър Градоборчето съставя и преработва много Херувимски песни, „Достойно есть“ и Велики Славословия. Всички негови църковни композиции са издадени от гръцки издатели под името Димитриос Вулгаракис.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Влатанов // Православная Энциклопедия. Посетен на 9 януари 2015.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 253.
  3. Богоевъ, Мирчо. „Учебникъ по Източно Църковно пѣние“, София, 1940, стр. 101.