Димитър Антонов (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Антонов
Лична информация
ПрякорГробаря
Роден12 март 1920 г.
Починал20 април 1998 г. (78 г.)
Поствратар
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1937 – 1940
1940 – 1944
1944 – 1946
1947 – 1951
1951 – 1952
1952 – 1953
1953 – 1955
България Спортклуб (Пловдив)
България Славия (София)
Flag of Austria.svg ФК Винершпорт
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg ФК Рубе
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg ФК Сете
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg ОЖК Ница
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg ФК Рубе
 –
 –
 –
 –
 –
 –
31
 –
 –
 –
 –
 –
 –
(0)
Национален отбор
1940България България1(0)
Треньор
1965 – 1966Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Кале РУФК
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Димитър Антонов (Гробаря) е български футболист и треньор, вратар. Шампион на България с тима на Славия (София) през 1941 и 1943 г. След 9 септември 1944 г. емигрира във Франция, където през сезон 1946/47 става шампион на страната с екипа на Рубе.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Юноша е на Славия (София). След като завършва гимназия учи във френския колеж „Св. Августин“ в Пловдив, където практикува няколко вида спорт – футбол, лека атлетика, волейбол, баскетбол и тенис на маса. Забелязан е от Спортклуб (Пловдив), като още на 17-годишна възраст дебютира за отбора. Дебютира срещу Ботев (Пловдив) като изявите му правят впечатление и в продължение на три сезона защитава вратата на Спортклуб. През 1940 г. играе във финала за Царската купа, където Спортклуб губи от ФК 13 с 1:2.[1]

Същата година участва като гост в турнето на Славия (София) в СССР. Там „белите“ губят в контроли от Спартак Москва и Динамо Москва. В двубоя с Динамо обаче Антонов спечелва овациите като спасява дузпа, изпълнена от капитана на „синьо-белите“ Михаил Семичастни.[2] Години след това в интервю пред журналиста Силвестър Милчев Антонов ще заяви, че като младеж легендарният Лев Яшин е наблюдавал този мач и е бил силно впечатлен.[3]

След като преминава за постоянно в тима на Славия, Антонов става двукратен шампион на България (1941 и 1943 г.). През 1944 г. отива да следва в Австрия, където играе за отбора на ФК Винершпорт.[4] След края на Втората световна война бившият му треньор в Славия Франц Кьолер изпраща препоръка за вратаря в Париж. През декември 1946 г. Антонов напуска България и заиграва във Франция за тима на Рубе. През 1947 г. става шампион на страната, а в тима се конкурира за вратарския пост с Жулиен Даруи, по това време национал на Франция.[5] Играе и по един сезон в тимовете на Сете и Ница, преди да се завърне в Рубе през 1953 г. за още два сезона. През втория си период за Рубе изиграва 31 мача.[6] Играе футбол до 1959 г.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Единствения си мач за националния отбор на България записва на 20 октомври 1940 г. в мач срещу тима на Германия в Мюнхен. Бундестимът побеждава със 7:3.[7]

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 1965/66 е треньор на третодивизионния Кале РУФК.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]