Димитър Беров
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Димитър Беров (1939-2004) е лиричен тенор от вердиевски тип, възпитаник на Елена Доскова-Рикарди.
Беров започва кариерата си през шестдесетте години в оперния театър Потсдам, ГДР. Дебютира в ролята на Манрико от операта „Трубадур“ на Джузепе Верди, която партия се превръща в негова коронна партия и бива пята от него 222 пъти за цялата му кариера. Беров е типичен представител на вокалната техника „белканто“ – ефективен начин на пеене, щадящ гласните струни, при който силата на звука идва от резонаторния апарат.
След завръщането си в България през седемдесетте години, Беров работи за Концертно артистичен център към Главна дирекция „Българска музика“. Гастролира като солист из цяла Европа, както и в Съединените щати, Мексико, Куба, Монголия, Япония и др. Отново подписва договор зад граница след края на социализма в България и завършва сценичната си кариера вече като хорист в оперния театър в Билефелд, ФРГ. Беров е популярна личност сред музикалните среди в България, където се завръща като пенсионер и където завършва житейския си път, допринесъл много за развитието на българското оперно изкуство.
