Димитър Грива
| Димитър Грива | |
| български композитор | |
| Роден |
30 ноември 1914 г.
|
|---|---|
| Починал | 24 февруари 1994 г.
|
| Учил в | Национална музикална академия |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Димитър Христов Грива е български композитор и музикален педагог. Автор е на музиката за множество документални, игрални, научнопопулярни и мултипликационни филми.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 17 ноември стар стил 1914 година в Нова Загора. Две години (1933 – 1935) е частен ученик по пиано на Тамара Янкова.[1] Завършва Средния отдел на Държавната музикална академия в класа по пиано на Димитър Ненов (1939)[1] и композиция при Веселин Стоянов.
От 1939 до 1949 г. е частен музикален педагог. След това повече от три десетилетия е музикален ръководител на Студията за научно-популярни и мултипликационни филми. Работи и като музикален отговорник във Военната кинематография (1953 – 1960).[1][2]
Написва музиката към над 200 филма.[2] Прилага някои нови похвати при озвучаването на филми, особено мултипликационните. Работи много и за художествената обработка на звука.[1] Негова е музиката към игралните филми „Вината“ (1976) и „Бъди благословена“ (1977).[2] Има и композиции за симфоничен оркестър („Тримонцуим“, легенда, 1946, „Албум на композитора“, психологични портрети, 1951, симфонична поема „Сизиф“, „Прелюд и приказка“ и др.). Участва в експедиции за издирване на архивни документи в манастири и библиотеки в Италия, Франция, Германия.[1][2]
Последовател е на учението на Петър Дънов. От средата на 30-те години на XX век живее в Изгрева, както и двете му сестри. По заръка на Дънов той прави оркестрация на Паневритмията за голям симфоничен оркестър; записва я два пъти на прима виста: с филхармонията на Монте Карло през 1974 г. и през 1979 г. със Софийската филхармония в зала „България“.[3][4]
Член е на Съюза на българските композитори и на Съюза на българските филмови дейци.[3]
Носител е на орден „Кирил и Методий“ II степен (1960),[1] както и на награди за филмовата музика, която създава. Филмът „Пътят към плеядите“ по картини на Васил Иванов (авторски сценарий, режисура и музика) е награден в Триест (1967).[2]
Има двама синове – Християн Грива и Андрей Грива, който е музикант. Димитър Грива умира през 1994 година.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Енциклопедия на българската музикална култура. София, БАН, 1967. с. 216.
- ↑ а б в г д Съюз на българските композитори. Димитър Грива // ubc-bg.com. Посетен на 11 март 2024.
- ↑ а б Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя // beinsa.bg. Посетен на 11 март 2024.
- ↑ Кръстев, Вергилий. Димитър Грива // Изгревът. Т. 4. Посетен на 11 март 2024.
