Димитър Ташев (зоолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Ташев
български зоолог ентомолог
Роден
Починал
20 юни 1984 г. (56 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област ентомология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Известен с изследването на таксономията, биологията и разпространението на листните въшки
Титла професор, доктор на биологическите науки

Димитър Георгиев Ташев е български зоолог ентомолог, професор в Софийския университет, доктор на биологическите науки.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 септември 1927 г. в София. През 1951 г. завършва биология в Софийския университет. Работи в Биологическия факултет на Софийския университет от 1955 г. През 1965 г. е избран за доцент, а от 1982 г. е професор и доктор на биологическите науки. От 1969 до 1984 г. ръководи катедрите по зоология на безгръбначните животни, екология и опазване на природната среда, методика на обучението по биология, зоология и антропология. През 1979 – 1984 г. е декан на Биологическия факултет, заместник-директор на Единния център по биология при Българска академия на науките и член на Академичния съвет на Софийския университет. От 1967 до 1969 г., по покана на Кубинската академия на науките, работи в Куба. Умира на 20 юни 1984 г. в София.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Занимава се с изучаването и изследването на таксономията, биологията и разпространението на листните въшки, установява нови за България видове и родове, водоразтворими белтъци и антигени на различни групи безгръбначни животни.[1]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Листни въшки (Aphidodea) от България – таксономия, биология и разпространение“ (1981)
  • „Списък на листните въшки от България“ (1984)
  • „Каталог на растенията гостоприемници на листните въшки от България“ (1985, посмъртно)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4363.