Димитър Ташев (зоолог)
| Димитър Ташев | |
| български зоолог ентомолог | |
| Роден |
4 септември 1927 г.
|
|---|---|
| Починал |
София, Народна република България |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, България[1] |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | ентомология |
| Работил в | Софийски университет |
| Известен с | изследването на таксономията, биологията и разпространението на листните въшки |
| Титла | професор, доктор на биологическите науки |
Димитър Георгиев Ташев е български зоолог ентомолог, професор в Софийския университет, доктор на биологическите науки.[2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 4 септември 1927 г. в София. През 1951 г. завършва биология в Софийския университет. Работи в Биологическия факултет на Софийския университет от 1955 г. През 1965 г. е избран за доцент, а от 1982 г. е професор и доктор на биологическите науки. От 1969 до 1984 г. ръководи катедрите по зоология на безгръбначните животни, екология и опазване на природната среда, методика на обучението по биология, зоология и антропология. През 1979 – 1984 г. е декан на Биологическия факултет, заместник-директор на Единния център по биология при Българска академия на науките и член на Академичния съвет на Софийския университет. От 1967 до 1969 г., по покана на Кубинската академия на науките, работи в Куба. Умира на 20 юни 1984 г. в София.[2]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Занимава се с изучаването и изследването на таксономията, биологията и разпространението на листните въшки, установява нови за България видове и родове, водоразтворими белтъци и антигени на различни групи безгръбначни животни.[2]
Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]
- „Листни въшки (Aphidodea) от България – таксономия, биология и разпространение“ (1981)
- „Списък на листните въшки от България“ (1984)
- „Каталог на растенията гостоприемници на листните въшки от България“ (1985, посмъртно)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4363.
- ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.