Дино Будзати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Дино Будзати
Роден 16 октомври 1906 г.
Починал 28 януари 1972 г. (65 г.)
Професия журналист, писател
Националност Флаг на Италия Италия
Жанр разказ, роман, комикс, публицистика
Тема Бог, смърт, очакване, мистерия, фантастика, планини, природа
Дебютни работи „Бàрнабо от планината“, 1933
Известни творби „Татарската пустиня“

Съпруга Алмерина Будзати
Уебсайт Страница в IMDb
Дино Будзати в Общомедия

Дино Будзати (на италиански: Dino Buzzati) е италиански публицист, есеист, писател и талантлив художник, особено известен със сюрреалистичната си проза и своите разкази с фантастичен елемент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дино Будзати се ражда в семейството на заможните венецианци Алба Мантовани и Джулио Чезаре Будзати (университетски преподавател по международно право, изтъкнат юрист). Той е третото от четири деца – по-големите са Аугусто, който ще стане инженер, и Анджелина, а по-малкият Адриано се прославя в областта на биологията и генетиката.

Работи като журналист във в. „Кориере дела сера“ от началото (през 1928 г.) до края на кариерата си.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Прочува се в Италия и по света с неконвенционалния роман „Татарската пустиня“ (1940).

Редовно публикува разкази, които в различни комбинации събира в множество сборници, с един от които – „Шейсет разказа“ (1958) – печели най-високото отличие за литература в Италия, наградата „Стрега“.

Сред произведенията на Будзати са също така сборниците „Коломбър“ (1966) и „Трудни нощи“ (1971), романите „Големият портрет“ (1960) и „Една любов“ (1963 – за изстраданата си любов с балерина от „Ла Скала“), пиеси, либрето, комикси (например осъвременената версия на мита за Орфей и Евридика в „Поема в картинки“, 1969).

Сред детски му книги са: „Барнабо от планината“ (1933), „Тайната на старата гора“ (1935), „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“ (1945).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български
  • Татарската пустиня. Превод от италиански Хубан Стойнов. София: Народна култура, 1981, 176 с.
  • Наркоза. Превод от италиански Хубан Стойнов. София: Народна култура, 1984, 269 с.
  • Големият портрет. Превод от италиански Хубан Стойнов. Варна: Георги Бакалов, 1985, 142 с.
  • Шейсет разказа. Превод от италиански Нева Мичева. София: Колибри, 2011, 464 с. [1]
  • Коломбър. Превод от италиански Нева Мичева. Пловдив: Жанет 45 („Кратки разкази завинаги“), 2014, 350 с.
  • Чутовното нашествие на мечките в Сицилия. Превод от италиански Нева Мичева. София: Точица, 2015, 118 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Светът е крехък“, рецензия на Бойко Пенчев за „Шейсет разказа“ в сп. „Капитал Light“, 7 юли 2011 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]