Дислокация (материалознание)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дислокация.

Топаз с винтова дислокация

Дислокация в материалознанието е линеен кристалографски дефект или нарушение на пространствената периодичност на кристалната структура. Наличието на дислокации във веществата силно променя техните свойства, в частност дислокациите са отговорни за пластичността на металите. Теорията на диклокациите е разработена от френския математик Вито Волтера, [1] терминът дислокация е въведен от Джефри Инграм Тейлор през 1934 г. [2]

Има два основни типа дислокации - краева и винтова. Практически реалните дислокации са частично краеви и частично винтови поради което се наричат смесени дислокации.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vito Volterra (1907) "Sur l'équilibre des corps élastiques multiplement connexes", Annales scientifiques de l'École Normale Supérieure, Vol. 24, pp. 401–517
  2. G. I. Taylor (1934). "The Mechanism of Plastic Deformation of Crystals. Part I. Theoretical". Proceedings of the Royal Society of London. Series A 145 (855): 362–387. doi:10.1098/rspa.1934.0106. JSTOR 2935509.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]