Дислокация (материалознание)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дислокация.
Дислокация в материалознанието е линеен кристалографски дефект или нарушение на пространствената периодичност на кристалната структура. Наличието на дислокации във веществата силно влияе на техните свойства, в частност дислокациите са причината за пластичността на металите. Теорията на диклокациите е разработена от италианския математик Вито Волтера,[1] терминът дислокация е въведен от Джефри Инграм Тейлор през 1934 г.[2]
Има два основни типа дислокации – краева и винтова. Практически реалните дислокации са частично краеви и частично винтови, поради което се наричат смесени дислокации.
Тази статия, свързана с физика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Vito Volterra (1907) "Sur l'équilibre des corps élastiques multiplement connexes", Annales scientifiques de l'École Normale Supérieure, Vol. 24, pp. 401–517
- ↑ G. I. Taylor (1934). The Mechanism of Plastic Deformation of Crystals. Part I. Theoretical. Proceedings of the Royal Society of London. Series A 145 (855): 362–387. doi:10.1098/rspa.1934.0106. JSTOR 2935509.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Дислокации при кристалите
