Вито Волтера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вито Волтера
Vito Volterra
италиански математик

Роден
Починал
11 октомври 1940 г. (80 г.)

Националност Флаг на Италия Италия
Образование Пизански университет
Научна дейност
Област Математика
Образование Пизански университет
Работил в Университет „Ла Сапиенца“
Торински университет
Известен с Уравнения на Лотка-Волтера
Повлиян Енрико Бети
Вито Волтера в Общомедия

Вито Волтера (на италиански: Vito Volterra) е италиански математик и физик, известен с приносите си към математическата биология и теорията на интегралните уравнения.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Анкона, тогава част от Папската държава, в бедно еврейско семейство, Волтера от дете изявява интерес към математиката. По-късно следва в Пизанския университет, където попада под влиянието на Енрико Бети и където през 1883 е назначен за професор по рационална механика. Там той разработва теорията на функционалите, което го отвежда към интегралните и интегро-диференциалните уравнения, към които той има съществени приноси. Трудът му в тази област излиза под заглавие Теория на функционалите, на интегралните и интегро-диференциални уравнения (1930).

Вито Волтера, ок. 1890 г.

През 1892 г. Волтера става професор по механика в Торинския университет и през 1900, професор по математична физика в Римския университет „Ла Сапиенца“. Волтера израства в последния етап от Рисорджиментото, когато Папската държава е анексирана от Италия, и също като ментора си Бети е ентусиазиран патриот и през 1905 е назначен за сенатор от крал Виктор Емануил III. В същата година, той работи върху теорията на дислокациите в кристалите, която по-късно ще се окаже важна за разбирането на дуктилните материали. След избухването на Първата световна война, Волтера работи в армията върху разработването на въздухоплавателни съдове под ръководството на Джулио Дуе.

След Първата световна война Волтера се интересува от приложенията на математичните идеи в биологията, на основата на трудовете на Пиер Франсоа Ферхулст. Най-известният му принос от този период са Уравненията на Лотка-Волтера.

През 1922 г. се присъединява към опозицията на фашисткия режим на Бенито Мусолини, а през 1931 г. е един от 12-те от общо 1250 професори, отказали да положат клетва за вярност към Мусолини. Неговите политически убеждения проличават от пощенска картичка, която изпраща през 1930-те, на която пише: „Империите умират, но Евклидовите теореми са винаги млади“. Волтера не е бил радикален в политическите си убеждения; бил е също толкова отблъснат от лявата опозиция, дошла на власт, а до края на живота си е останал убеден роялист и националист. Поради отказа си да положи клетва за вярност е трябвало да напусне университетския си пост и научните академии, в които е членувал, и да прекара следващите няколко години в изгнание. Малко преди кончината си се връща в Рим.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1910. Leçons sur les fonctions de lignes. Paris: Gauthier-Villars.
  • 1912. The theory of permutable functions. Princeton University Press.
  • 1913. Leçons sur les équations intégrales et les équations intégro-différentielles. Paris: Gauthier-Villars.
  • 1926, "Variazioni e fluttuazioni del numero d'individui in specie animali conviventi," Mem. R. Accad. Naz. dei Lincei 2: 31–113.
  • 1926, "Fluctuations in the abundance of a species considered mathematically," Nature 118: 558-60.
  • 1960. Sur les Distorsions des corps élastiques (with Enrico Volterra). Paris: Gauthier-Villars.
  • 1930. Theory of functionals and of integral and integro-differential equations. Blackie & Son.
  • 1931. Leçons sur la théorie mathématique de la lutte pour la vie. Paris: Gauthier-Villars. Reissued 1990, Gabay, J., ed.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vito Volterra“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.