Дитер Болен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Dieter Bohlen.jpg

Дитер Гюнтер Болен (на немски: Dieter Günter Bohlen) е германски музикант, продуцент, текстописец и композитор, роден в Берне, Долна Саксония на 7 февруари 1954 г.

Участва в известното поп дуо „Модърн Токинг“. След разпада на дуото в края на 1987 г. създава групата „Блу Систем“, просъществувала до 1998 г., когато „Модърн Токинг“ отново се събират и пеят до 2003 г.

Д. Болен продуцира от 2002 г. германския конкурс за млади музикални таланти „Германия търси суперзвезда“. Като продуцент работи и с редица известни изпълнители като Бони Тайлър, Крис Норман, Си Си Кеч, и други.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дитер Болен е учил в няколко общообразователни училища в Олденбург, Гьотинген и Хамбург. На 8 ноември 1978 година завършва гимназия с отличие със специалност „специалист делова икономика“. През ученическите си години свири в няколко музикални състава, сред които „Aorta“ и „Mayfair“ за които е написал около 200 песни. През тези години той неведнъж е правил опити да пробие като продуцент на песни в някоя от звукозаписните компании, като неведнъж е изпращал демо-касети с надеждата да впечатли някоя от тях. За негово голямо щастие, точно след дипломирането си през есента на 1978 година получава предложение от музикалното издателство „Intersong“ и от 01.01.1979 година е назначен, като редовен композитор и продуцент. Неговата първа златна плоча е озаглавена „Hale, Hey Louise“ в изпълнение на китариста Рики Кинг с когото започва да работи. Песента достига 14-то място в класацията. На обложката на диска Болен се представя с псевдонима Steve Benson.

В края на 1979 година Дитер Болен се явява, като един от участниците в дуета „Monza“, а през 1981 година и в триото „Sunday“. В периода 1980 – 1981 година пуска три сингъла с псевдонима Steve Benson. Той работи с немски изпълнители, като Katja Ebstein, Roland Kaiser, Bernd Clüver, Bernhard Brink и други.

На 11.11.1983 година сключва граждански брак с Ерика Зауерланд, от която има 3 деца – Марк, Марвин Бенджамин и Марилин, на които Дитер посвещава по една песен. „With a little love“ на Марк, в изпълнение на „Модърн Токинг“ през есента на 1985 г., „Marving song“ – в изпълнение на „Блу систем“ през 1991 г.

Модърн Токинг[редактиране | редактиране на кода]

През март 1983 година от звукозаписната компания BMG-Bertelsmann Music Group му се обаждат, че при тях има един млад изпълнител, който си няма продуцент и дали не би могъл евентуално да го продуцира. Дитер Болен се запознава с Томас Андерс и е възхитен от неговия глас. В периода 1983 – 1984 година двамата работят заедно, Болен пише няколко песни и албум за него, но постепенно се убеждава, че голям успех може да се достигне само, ако песните са на английски език. Първата англоезична песен, която написва е прочутият световен хит „Youre my heart youre my soul“, който излиза през октомври 1984 година в изпълнение на Томас Андерс в дует с Дитер Болен. Песента е пусната пробно под проект, чието название е „Modern Talking“. Тя има небивал успех – продадена е в повече от 8 милиона копия и става първата песен №1 на Болен. От този момент нататък „Modern Talking“ придобива световна популярност. Следват още 5 безапелационни международни хита – „You Can Win If You Want“, „Cheri Cheri Lady“, „Brother Louie“, „Atlantis Is Calling (SOS for Love)“ и „Geronimo's Cadillac“. В периода 1984 – 1987 г. дуета издава 6 супер успешни албума и има над 65 милиона продадени плочи. След което дуета прекратява съществуването си поради постоянните спорове между Болен и Андерс в центъра на които е съпругата на Томас – Нора. Групата „Модърн Токинг“ се явява най-успешния проект на Дитер Болен. След второто им събиране през 1998 г.издават албума „Back for good“, който е най-продаваният албум на Болен – 26 милиона копия. Следват още 5 години и 6 албума, които излизат изпод марката „Modern Talking“. Отново продават 60 милиона диска. Така повтарят успеха от 80-те. Крайният резултат – продадени над 120 милиона звуконосителя. 13 албума, 9 от които платинени, 500 златни и платинени плочи. Най-успешния световен дует, съществувал някога.

Бах на XX век[редактиране | редактиране на кода]

От средата до края на 80-те години – това е периода в който Болен пише най-много музикални произведения, поради което е наречен „Бах на 20-ти век“. През този период той сътрудничи с най-много певци, сред които са Си Си Кеч, която е вторият по успешност проект на Болен, Al Martino, Бони Тайлър, Chris Norman, Lory „Bonnie“ Bianco, Les McKeown, Nino de Angelo, Енгелберт Хампердинк, Ricky King и други. Голяма заслуга за успеха на неговия творчески път има неговият голям приятел и съпродуцент Луис Родригес който е звукоинженер и аранжор на много песни на Болен. На него именно Дитер посвещава прочутия хит „Brother Louie“ в изпълнение на „Модърн Токинг“ през януари 1986 година.

Дитер Болен пише не само песни, но и музика за много телевизионни предавания и филми. Сред най-известните негови работи са Rivalen der Rennbahn, Zorc – Der Mann ohne Grenzen и Die Stadtindianer. Един от най-известните му проекти е написването на музиката към филма „Tatort“ (От местопрестъплението) Комисар Шимански. Дитер сам предлага да напише музика към филма и през март 1986 г. се появява песента „Midnight Lady“, в изпълнение на Крис Норман. Тя е толкова успешна, че стои седмици наред в челото на класацията и е продадена в милион копия. Болен пише още 2 песни за филма – „Broken Heroes“ отново изпята от Крис Норман и „Silent water“, която сам изпълнява в проекта „Blue System“ през 1988 г., когато се изявява и като актьор във второстепенна роля на сериала.

Творчеството на Дитер Болен надхвърля по продажби 165 милиона диска. Има издадени 140 сингли, като 18 от неговите песни стават №1, 48 влизат в топ 10,(т.е. половината от синглите му са в топ 10), 131 в класациите изобщо. Ето защо през 1986 г. е наречен заслужено „машина за хитове“ или „фабрика за хитове“. От общо 54 студийни албума, продуцирани от него, 13 албума са №1, 18 други са в топ 10.(т.е. 2/3 от тях са в топ 10). Написал е над 1000 песни в продължение на близо 40 години и продължава да композира. В момента продуцираните от него изпълнители са на върха на немските класации.

Блу Систем[редактиране | редактиране на кода]

След разпада на Модърн Токинг през есента на 1987 година Болен основава собствена група „Blue System“, в която сам се изявява като вокал. Някои от най-известните хитове на групата са „Sorry Little Sarah“, „She's a Lady“, „Under My skin“, „My bed is too big“ – който става летен хит на 1988 г., „Magic Symphony“,"Déjà vu", „Romeo and Juliet“, „History“. През 1989 г. „Blue System“ гостуват в СССР, където Болен е посрещнат триумфално, както никой друг западен изпълнител. По това време е заснет и клипа към песента „Love me on the rocks“, която е показателна за това. Той получава наградата „Герой на съветските младежи“ – като най-популярен чуждестранен изпълнител в СССР. Неговите концерти в това гостуване са посетени от над 400 000 души. След завръщането си от СССР на 28 октомври 1989 година, получава наградата „Най-успешен немски продуцент и композитор“.

През 1991 г. Болен прави дует с Dionne Warwick в сингъла „It’s All Over“, който заема 84-то място в САЩ. Групата има издадени 13 албума, 30 сингъла и 23 видеоклипа. През 1996 г. Дитер Болен е помолен от UNICEF и написва химна за закрила на децата – For the children, който изпълнява сам в проекта „Блу Систем“ заедно с детски хор. [1]„ В края на 1997 г. престава да съществува, тъй като Дитер Болен и Томас Андерс решават да възродят „Modern Talking“.

Германия търси суперзвезда[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 година Болен издава своята автобиографична книга „Nichts als die Wahrheit“ (Нищо друго, освен истината", която става бестселър в Германия и е разпродадена в повече от 1 милион екземпляра.

През 2003 г. „Модърн Токинг“ се разделят за втори път. Официалната версия е, че Томас заминал за САЩ да концертира без Дитер, а неофициалната е, че Дитер не вижда повече славно бъдеще в дуета и решава да прекрати съществуването му, докато са на върха и започва да продуцира млади изпълнители.

Още през пролетта на 2002 година той е поканен в журито на немския вариант на „Music idol“ „Deutschland sucht den Superstar“ (Германия търси суперзвезда). Болен започва да продуцира победителите на конкурса. Първият сингъл изпълнен от 10-те финалисти „We have a dream“ достига първото място и става два пъти платинен, както и последвалият албум „United“.

Първият победител на конкурса е младият певец Alexander. Дитер веднага го изстрелва на първите места с песни, като „Take Me Tonight“, „Free like the wind“ и „Behind The Sun“, а албумът в който са включени „Take Your Chance“ е също №1 в немския чарт. Болен продуцира и Daniel Küblböck с песените „You Drive Me Crazy“ – също №1, и „Heartbeat“ – на второ място.

През същата 2003 година Дитер сключва брак с Yvonne Catterfeld и пише за нея песните „Fur dich“ и „Du Hast Mein Herz Gebrochen“. И двете стават тотални хитове. Но брака им трае твърде кратко, също и музикалното им сътрудничество. През 2004 г. се развеждат.

През 2006 година по време на шоуто на конкурса Дитер представя съвършено нова песен, звучаща в стила на „Блу Систем“. Песента се казва: „Gasoline“. Но това не е всичко, съвсем скоро се появява на бял свят не какво да е, а комедийно пародиен анимационен филм „Dieter – Der Film“ разкриващ творческия и жизнен път на композитора. Филмът е базиран на автобиографичната му книга „Нищо друго, освен истината“. Заедно с филма е издаден албум, включващ саундтраците към филма, а именно – няколко баладични среднотемпови песни на Болен в стила на „Блу систем“, както и няколко песни на „Модърн Токинг“ от 80-те, и никога неиздавана дотогава песен на дуета – „Shooting star“.

През 2007 година победител в „Deutschland sucht den Superstar“ е Mark Medlock който е и голям почитател на Болен и „Модърн Токинг“. Дитер започва да го продуцира. Песни като „Summer Love“, „Now or never“ са на първите места на класацията. Заедно записват дуетна песен „Unbelievable“, която достига 4-то място, а Болен изпълнява бек-вокалите в песните му. Марк Медлок има издадени от Болен 3 албума, които достигат върховете на класациите в Германия, Швейцария и Австрия. През 2010 г. двамата прекратяват сътрудничеството си, когато Дитер Болен започва да продуцира Andrea Berg – кралицата на немската шлагерна музика. Нейният албум „Schwerelos“ покорява чарта. През 2011 г. и следващият албум „Abenteuer“ също достига първото място. В същата година Болен продуцира и Pietro Lombardi. Неговата песен „Call My Name“ става 18-я сингъл №1 на продуцента, както и албумът „Jackpot“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]