Диференциален усилвател

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
диференциален усилвател

Диференциалният усилвател е основна част в съвременните интегрални схеми. Той съдържа два транзистора с еднакви параметри и два резистора в колекторните вериги с еднакви съпротивления. Емитерите им са свързани накъсо и се захранват чрез емитерен резистор.

При липса на сигнал на двата входа през транзисторите протичат еднакви токове. Това означава, че падовете на напрежение върху колекторните резистори са равни.

Парафазни сигнали – сигнали с противоположна полярност.

Синфазни сигнали – сигнали с еднаква полярност.

Когато се подаде парафазен сигнал на входовете на диференциалния усилвател, токовете през колекторните резистори са с противоположна посока. Когато вход 1 (V+) е с положителна полярност, през транзистор 1 протича ток от колектора към емитера. Това води до намаляване на изходното напрежение. За транзистор 2 се получава обратния процес. При отрицателна полярност на вход 2 (V-) транзистора се запушва и това води до повишаване на потенциала на колектора. Ако към колекторите на транзисторите се включи товарно съпротивление, през него ще протече ток породен от потенциалната разлика межу изход 1 и изход 2. Това може да се изрази чрез:

Vout = A.(V+-V-)

където А е предавателния коефициент (англ. gain) на усилвателя.

При синфазни сигнали се предизвиква еднакви токове в транзисторите и еднакви падове на напрежение в техните колектори. По тази причина в товарното съпротивление няма да протече ток.

Диференциалният усилвател често се включва несиметрично спрямо входа или спрямо изхода.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонова, Боряна – Електронни аналогови устройства в съобщителната техника, Издателство Техника
  • Ненов, Георги – Основи на Радио-електрониката, Издателство Техника