Дневно пауново око

	Дневно пауново око
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
тип:	Членестоноги (Arthropoda)
клас:	Насекоми (Insecta)
разред:	Пеперуди (Lepidoptera)
семейство:	Многоцветници (Nymphalidae)
триб:	Nymphalini
род:	Aglais
вид:	Дневно пауново око (A. io)
	Научно наименование
	Aglais io (Linnaeus, 1758)
	Синоними
	Inachis io ;
	Дневно пауново око в Общомедия
	[ редактиране ]

Дневното пауново око (Aglais io) е вид пеперуда, срещаща се и в България. Понякога е давана с латинското име Nymphalis io.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Крилете са с размери 6,3–6,8 cm при мъжките и 6,7–7,5 cm при женските. Цветът им е пурпурночервен до кафявочервен с две двойки едри петна, наподобяващи пауново око. Петната са оцветени в син, черен, жълт и червен цвят. Върхът на предните крила е кафяв, а предният ръб е с две черни петна. Антенките са топчести.^[1]^[2]

Дневно пауново око
△ Дневно пауново око

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Основни хранителни растения са обикновения хмел (Humulus lupulus) и видовете от род Urtica. Среща се през пролетта, лятото и до късна есен, тъй като видът има две поколения годишно и зимува като пеперуда.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

След оплождането пеперудата снася яйцата си върху листата на копривата и по-рядко на хмела. Скоро се излюпват гъсеничките, които започват да гризат листата. Гъсеницата е черна с дребни бели точки и жълти коремни крачка. Тялото ѝ е покрито с дебели шипчета. Почти целия си живот гъсениците прекарват заедно върху листата в общо гнездо, изплетено от паяжина. Съвместният живот ги предпазва от птиците. Наблюденията показват, че птиците почти не нападат събраните заедно гъсеници, докато, когато са единично пръснати, с охота ги ядат.

Малко преди какавидирането гъсениците се разпръскват, за да търсят подходящи за това места. Те се закрепват с върха на коремчето си за листа, увисват надолу и какавидират. Какавидата е с шипче. Към края на развитието си през обвивката прозират петната на крилата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3
↑ Павел Ангелов, Атлас по зоология на безгръбначни животни. ПРОСВЕТА/1994

Тази статия за животно все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3

[2] Павел Ангелов, Атлас по зоология на безгръбначни животни. ПРОСВЕТА/1994

[1]

[2]