Добро поле (Рила)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Добро поле.

Добро поле
42.0672° с. ш. 23.3249° и. д.
Местоположение на картата на България Област Благоевград
Общи данни
МестоположениеПирин,  България
Надм. височина1200 – 2000 m
Дължина2,5 km
Ширина1,5 km

Добро поле е обширна местност в планината Рила, България.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Добро поле е разположена в Царевовръшкия дял на Югозападна Рила, по десния бряг на Бистрица, между притоците ѝ Доброполската река и Дългодолската река (Узундолското дере). Надморската височина е 1200 – 2000 m. През южната част на Добро поле минава пътят от Благоевград за Бодрост.[1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името е традиционно за българската културна среда за високопланинско пасище и произтича от това, че е равно и с добра паша.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Добро поле е част от денудационна заравненост. Геологичната основа е южнобългарски гранити. Почвите са кафяви планинско горски в ниските части, а над 1500 m – тъмноцветни планинско горски и планинско-ливадни. Обрасла е с бук, смърч, ела и бяла мура, а най-високите части с тревна растителност, частично с клек и хвойна.[1]

В северозточната част на местността, между връх Аризманица (2272 m) и Царев връх (2376 m) е едноименната седловина Добро поле, която е на вододела между Илийна река[1] и Бистрица. Седловината с надморска височина от 2000 m разделя Царевовръшкия от Мечивръшкия дял на планината. През нея минават пътеки от Бистрица, Стоб и Рилския манастир за хижа „Македония“.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 276.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 114.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 277.