Домейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Домейн (на английски: domain - област, владение) е част от йерархическото пространство на глобалната Интернет мрежа, която има собствено уникално име (име на домейн), което трябва да отговаря на определени изисквания.

Името трябва да бъде уникално в рамките на един домейн, като пълното име се състои от имената на всички домейни, от които той е част, разделени с точки. Например, bg.wikipedia.org. (с точка в края) означава домейн от трето ниво bg, който влиза в домейна от второ ниво wikipedia, който влиза в домейна от първо ниво org, който влиза в коренния домейн. Името на домейна служи за адресация на възлите на Интернет мрежата и на разположените по тях мрежови ресурси: (уебсайтове, пощенски и други сървъри и други услуги) в удобна форма за ползване от човека.

Съвкупността от имената на домейни от по-долно ниво, влизащи в обхвата на даден домейн, се нарича зона домейни. Например, зоната wikipedia.org. включва всички имена от трето ниво. Терминът „зона домейни“ се използва основно в техническата сфера, при настройка на DNS-сървърите.

Технически аспект[редактиране | edit source]

Домейните са измислени основно за удобство на хората, тъй като се помнят лесно. За преобразуването на името на домейн в IP-адрес, (което е важно за софтуера) и обратно служи системата DNS.

Тази система се състои от йерархична структура от DNS-сървъри, всеки от които отговаря за една или няколко зони на домейни и отговаря на заявките, касаещи тази зона, а също така и от DNS-резолвери, които отговарят на заявки за всякакви зони. Често една и също програма съвместява функциите на държател на зоната и на резолвер; например, такъв е популярният DNS-сървър BIND (Berkeley Internet Name Domain) [2].

За осигуряване на уникалността и защита правата на собствениците им имената на домейни от 1-во и 2-ро ниво (в отделни случаи и 3-то) могат да бъдат използвани единствено след като се регистрират. Регистрацията на домейни се осъществява от упълномощени за това Регистратори. Сведенията за собственика (администратора) на регистрираните имена на домейни са общодостъпни. Те могат да се научат чрез услугата whois. Някои регистратори предоставят възможността тази информация да се скрие.

Бизнес с домейни[редактиране | edit source]

С развитието на Интернет особена ценност приодобиха някои много търсени имена на домейни. Общият брой на регистрирани домейни приближава 200 милиона [1] и вече е много трудно да се подбере свободно, красиво и кратко име на домейн. Образувал се е пазар за покупко-продажба на имена на домейни. Най-активни на него са компании, които регистрират имена на домейни, купуват и продават имена на домейни на вторичен пазар, предлагат реклама на регистрираните домейни, хостинг услуги, юридически услуги и др. Около 30% процента от уебсайтовете не съдържат никаква информация и съществуват само за продажба на реклама.

Например, по време на нахлуването в Ирак милиони хора набирали в браузъра си адреса iraq.com за да узнаят последните новини за войната и с удивление установявали, че в сайта има единствено реклама и никаква друга информация. Този домейн и досега продава рекламно място и носи на собственика си печалба. Затова подобни домейни имат надути цени и се счита за отлична инвестиция.

Друг пример е домейнът business.com. Хиляди компании биха искали да го притежават и той бил закупен за 360 милиона долара [2].

Като пример за бизнес подход може да се посочи и домейна wikipedia.bg, който очевидно разчита на популярността на Уикипедия, за да привлече посетители, но няма нищо общо с истинския сайт.

Юридически аспект[редактиране | edit source]

В ранните времена на Интернет системата от имена на домейни беше само едно по-удобна, лесно запомняща се форма на адресация. С развитието на Световната мрежа WWW и с влагането на значителни средства в електронната търговия имената на домейни придобиха добавена стойност. Както и всяко имущество, те започнаха да се нуждаят от защита.

В днешно време почти във всички страни името на домейн се разглежда като средство за индивидуализация и обект на интелектуалната собственост. То може да бъде обект на сделки и да влиза в състава на нематериалните активи на предприятието.

Видове имена на домейни[редактиране | edit source]

Международни домейни (gTLD)[редактиране | edit source]

Така наречените общи домейни от първо ниво се управляват от организацията ICANN.

Национални домейни (ccTLD)[редактиране | edit source]

Националните домейни са също домейни от първо ниво, но с код за страната. Управлението им е делегирано на съответните национални регистратори, които определят правилата за регистрация или самостоятелно, или според указанията на съответното правителство. Управляваща организация е IANA.

Резервирани имена на домейни[редактиране | edit source]

Документ RFC 2606 (Reserved Top Level DNS Names — Резервирани имена на домейни от най-горно ниво) определя имената на домейни, които следва да се използват като примери (например, в документация), а също и за тестване. Освен домейните от второ ниво example.org, example.net и example.com, в в тази група влизат и .test, .invalid и др.

Източници[редактиране | edit source]

  1. [1]
  2. Домен business.com продан за бюджет небольшого государства — lenta.ru

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „доменное имя“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.