Доминик Вияр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доминик Вияр
Dominique Villars
френски ботаник

Роден
Починал
26 юни 1814 г. (68 г.)
Научна дейност
Област Биология
Доминик Вияр в Общомедия

Доминик Вияр (на френски: Dominique Villars) е френски ботаник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Доминик Вияр е роден през 1745 година във Льо Ноайер, село във Френските Алпи. След смъртта на баща му, майка му го изпраща в Гап, за да чиракува при местен юрист. Там Вияр по случайност се запознава с няколко медицински книги. През 1761 година майка му го жени за заможно момиче от съседно село, което е останало без родители, като от брака им се раждат пет деца.

През 1766 година Доминик Вияр се запознава с абата Доминик Ше, любител ботаник, който го запознава по-сериозно с ботаниката и с работите на Карл Линей. В края на 60-те години Вияр отива да учи медицина в Гренобълския университет. През 1775-1776 година участва в геоложка експедиция в Дофине, ръководена от Жан-Етиен Гетар, който на следващата година го отвежда в Париж и го запознава с водещите френски ботаници и медици на епохата.

През 1778 година Вияр получава докторска степен във Валанс и е назначен за ръководител на ботаническата градина в Гренобъл. През следващите години продължава да се занимава както с ботаника, така и с медицина. Сред пациентите му е Жан-Батист Бернадот, който по-късно става крал на Швеция под името Карл XIV. Между 1786 и 1789 година той публикува основния си труд „История на растенията в Дофине“ („Histoire des plantes du Dauphiné“), в който описва повече от 2700 вида.

След началото на Френската революция през 1789 година Доминик Вияр е освободен от службите си в Гренобъл. През 1805 година оглавява катедрата по ботаника в медицинското училище в Страсбург, където живее до края на живота си през 1815 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Benoît Dayrat (2003). Les Botanistes et la Flore de France. Trois siècles de découvertes, Publications scientifiques du Muséum national d’histoire naturelle: 690 p.