Донатизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Августин разгромява в публичен диспут донатистите.

Донатизмът е раннохристиянска ерес разпространила се в селските райони около Римски Картаген през 4 век. [1] Географският ѝ обхват съвпада със северноафриканските територии на някогашния към него време Пунически Картаген, включващи предимно районите по магребското крайбрежие.

Първоначално след Медолианския едикт, донатистите взели на подбив и подигравка официализирането на християнското учение. Срещу донатистката ерес император Константин Велики свикал три последователни църковни събора - в Рим, Картаген и Арл. На първите два са реабилитирани Цецилиан и Феликс, а на третия е възбранено да се кръщават вторично от донатистите онези, които вече са кръстени в името на Светата Троица. Също така са отлъчени от Светата Църква онези донатистки епископи, които изменили на Църквата като съвършени, разкривайки тайнствата ѝ. Недоволни от съборните решения, донатистите не се съобразяват с всеобщата воля, което кара император Константин да започне преследването им и по силата на императорски указ повечето от тях са изпратени на заточение. В края на 4 век, след като Юлиан Отстъпник им симпатизира, донатистите се съюзяват с циркумцелионите (селски разбойници и защитници на бедняците по подобие на някогашните галилейски сикарии) включвайки се в бунтовете, въпреки че, повечето донатисти не участват пряко в грабежите, насилията и зверствата. Главният идеолог на ереста - епископ Донат завършва земния си път в изгнание.

Името си ереста носи от главния ѝ идеолог - епископ Донат. Концепцията ѝ се изразявала в отхвърлянето на всякакъв компромис с държавната власт, респективно и с налагащото се за държавна религия в Римската империя през 4 век християнство. Донатистите отхвърляли каквото ѝ да е примирение с империума, като не признавали санирането на ръкополагането на епископите и свещениците от страна на властта. Към края на 4 век, след окончателното приемане на символа на вярата, донатиското движение приело формата на открито въстание на бедните роби в Магреб и около Римски Картаген срещу централната власт. Това социално надигане от края на 4 век след първия константинополски събор е известно като движението на агонистиците (Христовите войни) или още на циркумцелионите. Тези северноафрикански магребски бунтовници с оръжие в ръка разрушавали именията и вилите на богатите римски земевладелци в и около Римски Картаген.

Донатисткото движение угаснало едва със завладяването на Северна Африка от арабите. Интересното при идеологията на донатистите е това, че тя малко или слабо се отличавала от тази на официалното вече вероучение по това време, като отхвърляла римския характер на властта в региона. Според другото алтернативно мнение за характера и естеството на разкола, той възникнал на лична основа. Друга интересна особеност в региона е тази, че след превземането на пунически Картаген от римляните, през първите векове от нашата ера в крайградската зона са разкрити множество еврейски гробове. Некрополът на Гамар край Римски Картаген е изключително и само от еврейски погребения от римската епоха, а през първите векове от нашата ера, ранното християнство бързо се разпространява в Северна Африка из бившите картагенски владения. Районът на разпространение на ранното християнство през 2 век в Северна Африка отговаря в общи линии на местата, белязани от пуническо присъствие.

С най-голяма роля по неутрализирането в Западната Римска империя на учението на донатистите е "бащата на западната (католическа) църква" - свети Августин Блажени, а по времето на император Хонорий след публичния диспут организиран през 411 г. на събора в Картаген, на който доктрината на донатиската ерес била разгромена от Свети Августин, а с императорски укази от следващите години изповядването на донатиското учение било поставено извън закона и под страх от смъртно наказание още преди 20-те години на 5 век.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Токарев, Сергей. Религията в историята на народите, Християнство, Секти, ереси, стр. 324. Народна младеж, 1983, София.

Вижте също[редактиране | edit source]