Донатизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Августин разгромява в публичен диспут донатистите.

Донатизмът е раннохристиянска ерес, разпространила се в селските райони около Римски Картаген през ІV век. [1] Географският ѝ обхват съвпада със северноафриканските територии на тогавашния Пунически Картаген, включващи предимно районите по магребското крайбрежие.

След издаването на Медиоланския едикт първоначалната реакция на донатистите по отношение на официализирането на християнското учение била подигравателна. Император Константин Велики свикал три последователни църковни събора  – в Рим, Картаген и Арл  – за борба срещу донатистката ерес. На първите два били реабилитирани Цецилиан и Феликс, а на третия било възбранено да се кръщават вторично от донатистите онези, които вече били кръстени в името на Светата Троица. Също така били отлъчени от Светата Църква онези донатистки епископи, които били изменили на Църквата като съвършени, разкривайки тайнствата ѝ. Недоволни от съборните решения, донатистите не се съобразили с всеобщата воля, което накарало император Константин да започне преследването им и по силата на императорски указ повечето от тях били изпратени на заточение. В края на ІV век, окуражени от подкрепата на Юлиан Отстъпник, донатистите се съюзяват с циркумцелионите (селски разбойници и защитници на бедняците по подобие на някогашните галилейски сикарии), включвайки се в бунтовете, въпреки че повечето донатисти не участват пряко в грабежите, насилията и зверствата. Главният идеолог на ереста – епископ Донат, с когото се свързва и името ѝ, завършва земния си път в изгнание.

Концепцията на донатизма се изразявала в отхвърлянето на всякакъв компромис с държавната власт, респективно и с налагащото се за държавна религия в Римската империя през ІV век християнство. Донатистите не приемали каквото и да било примирение с империума и не признавали ръкополагането в сан на епископите и свещениците от страна на властта. Към края на ІV век, след окончателното приемане на символа на вярата, донатисткото движение приело формата на открито въстание на бедните роби в Магреб и около Римски Картаген срещу централната власт. Това социално надигане от края на ІV век след първия константинополски събор е известно като движението на агонистиците (Христовите воини) или още на циркумцелионите. Тези северноафрикански магребски бунтовници с оръжие в ръка разрушавали именията и вилите на богатите римски земевладелци във и около Римски Картаген.

Донатисткото движение угаснало едва със завладяването на Северна Африка от арабите. Интересното при идеологията на донатистите е това, че тя малко се отличавала от тази на официалното вече по това време вероучение, като отхвърляла римския характер на властта в региона. Според алтернативното мнение за характера и естеството на разкола, той възникнал на лична основа. Друга интересна особеност е тази, че в крайградската зона на Картаген са разкрити множество еврейски гробове от първите векове на нашата ера, след като градът вече е превзет от римляните. Некрополът на Гамар край Римски Картаген е изключително и само от еврейски погребения от римската епоха, а през първите векове от нашата ера ранното християнство бързо се разпространява в Северна Африка из бившите картагенски владения. Районът на разпространение на ранното християнство през ІІ век в Северна Африка отговаря в общи линии на местата, белязани от пуническо присъствие.

Най-голяма роля по неутрализирането на донатисткото учение в Западната Римска империя изиграл "бащата на западната (католическа) църква" – свети Августин Блажени. През 411 г. бил организиран събор в Картаген, на който при публичен диспут доктрината на донатистката ерес била разгромена от Свети Августин. През следващите години с укази на император Хонорий изповядването на донатисткото учение било поставено извън закона и под страх от смъртно наказание на донатистите им било забранено да се събират за богослужение.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Токарев, Сергей. Религията в историята на народите, Християнство, Секти, ереси, стр. 324. Народна младеж, 1983, София.