Донатизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Августин разгромява в публичен диспут донатистите.

Донатизмът е раннохристиянска ерес, разпространила се в селските райони около Римски Картаген през ІV век. [1] Географският ѝ обхват съвпада със северноафриканските територии на тогавашния Пунически Картаген, включващи предимно районите по магребското крайбрежие.[източник? (Поискан преди 26 дни)]

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

След издаването на Медиоланския едикт първоначалната реакция на донатистите по отношение на официализирането на християнското учение била подигравателна. Император Константин Велики свикал три последователни църковни събора  – в Рим, Картаген и Арл  – за борба срещу донатистката ерес. На първите два били реабилитирани Цецилиан и Феликс, а на третия било възбранено да се кръщават вторично от донатистите онези, които вече били кръстени в името на Светата Троица. Също така били отлъчени от Светата Църква онези донатистки епископи, които били изменили на Църквата като съвършени, разкривайки тайнствата ѝ. Недоволни от съборните решения, донатистите не се съобразили с всеобщата воля, което накарало император Константин да започне преследването им и по силата на императорски указ повечето от тях били изпратени на заточение. В края на ІV век, окуражени от подкрепата на Юлиан Отстъпник, донатистите се съюзяват с циркумцелионите (селски разбойници и защитници на бедняците по подобие на някогашните галилейски сикарии), включвайки се в бунтовете, въпреки че повечето донатисти не участват пряко в грабежите, насилията и зверствата. Главният идеолог на ереста – епископ Донат, с когото се свързва и името ѝ, завършва земния си път в изгнание.[източник? (Поискан преди 26 дни)]

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Концепцията на донатизма се изразявала в отхвърлянето на всякакъв компромис с държавната власт, респективно и с налагащото се за държавна религия в Римската империя през ІV век християнство. Донатистите не приемали каквото и да било примирение с империума и не признавали ръкополагането в сан на епископите и свещениците от страна на властта. Към края на ІV век, след окончателното приемане на символа на вярата, донатисткото движение приело формата на открито въстание на бедните роби в Магреб и около Римски Картаген срещу централната власт. Това социално надигане от края на ІV век след първия константинополски събор е известно като движението на агонистиците (Христовите воини) или още на циркумцелионите. Тези северноафрикански магребски бунтовници с оръжие в ръка разрушавали именията и вилите на богатите римски земевладелци във и около Римски Картаген.[източник? (Поискан преди 26 дни)]

Западане[редактиране | редактиране на кода]

Основният сблъсък с официалната църква се случва на събора в Картаген през 411 г, при който основна роля играе Свети Августин. Съборът отсъжда против донатистите, осланяйки се основно на решението на Константин в случая с Цецилиан от почти век по-рано. [2]

След нахлуването през 430-те години на вандалите, които са последователи на арианството, Римската импперия губи власт над тези земи, а донатизмът се оказва преследван наравно с католицизма, от който той едва ли е бил разграничаван от страна на новите господари.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Токарев, Сергей. Религията в историята на народите, Християнство, Секти, ереси, стр. 324. Народна младеж, 1983, София.
  2. Mitchell, Stephen. A History of the Later Roman Empire. Blackwell, 2007. с. 281.
  3. Mitchell, Stephen. A History of the Later Roman Empire. Blackwell, 2007. с. 282.