Направо към съдържанието

Дума (вестник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Дума.

„Дума“
Информация
Видежедневник
Форматтаблоид
Начало4 април 1990 г.
ПредшественикРаботническо дело
Цена1 лв.
ИздателБСП
Главен редакторИвелин Николов
Езикбългарски
Политическиляв център
ДържаваБългария
СедалищеСофия, ул. „Позитано“ 20
Сайтduma.bg

„Дума“ е съвременен български ляв всекидневник, издание на Българската социалистическа партия.[1] Редакцията се намира в сградата на БСП на „Позитано“ 20, София.

Първият брой на вестник „Дума“ излиза на 4 април 1990, макар това да не е едно истинско начало, тъй като де факто в. „Дума“ е продължител на вестниците „Работник“, „Социалист“, „Работнически вестник“ и „Работническо дело“ (най-масовия по време на социализма вестник). Като такъв приемник в началото „Дума“ се схваща тясно в смисъла си на партиен вестник на БСП (подобно на ролята на „Работническо дело“ спрямо БКП). Днес издателите му твърдят, че вестникът е безпартиен.

В-к „Дума“ преживява много перипети на безпаричие и паузи в издаването. За пръв път спира през 1998 г., когато лидер на БСП е Георги Първанов. След колапса, вестникът е поет от Димитър Иванов, бивш шеф на отдел в политическата полиция преди промените. След като и той успява да докара вестника до фалит, „Дума“ отново спира за около 3 месеца през 2001. Димитър Иванов и част от стария екип се опитват да правят нов вестник – „Република“, но начинанието им се проваля. „Дума“ е възстановен от Петър Манджуков, близък до Първанов бизнесмен-милионер. Главен редактор на вестника става Вечеслав Тунев – бивш шеф на радиото по времето на Жан Виденов. След година и половина на поста го сменя Евгений Станчев, бивш главен редактор на в. „Поглед“ – издание на Съюза на българските журналисти. Станчев е главен редактор до юли 2007 г. След него за година и три месеца и.д. главен редактор е Александър Перпелиев, преди това зам. главен редактор на вестника. От началото на септември 2008 г. вестникът е поет от друга фирма, след като Манджуков се отказва от издаването му. Напуска и Перпелиев.

Най-силните години на издаване на вестника като тираж и популярност са веднага след 10 ноември 1989 г. и свалянето на комунистическия режим (свалянето на Тодор Живков от власт и т.н.). Тогава Дума излиза начело като глас на новите социалисти (предишни комунисти) и се конкурира с в. „Демокрация“, партийно издание на опозицията – СДС. С течение на времето популярността на вестника намалява, заедно с утихване на политическите страсти в страната. От 2009 г. до април 2015 г. издател на вестник „Дума“ е бизнесмена Николай Малинов, който е и председател на Национално движение „Русофили“. Под негово ръководство тиражът на вестника се срива до под 3000 бр. дневно.

Вестникът има и електронно издание онлайн, заедно с форум за дискусии, и възможност за коментар под статиите.

Наименованието има по произход Ботевата „Дума“[2] (т.е. Вестник „Дума на българските емигранти“), смятана от издаващите вестника за „забравена от нашата журналистика“. В България се е издавал вестник „La Parole“ на френски език се превежда „дума“.

Освен това „Дума“ е кратко, ясно и съдържащо скъп за вестника символ“[2], както пояснява главният му редактор в началото на 1990-те години Стефан Продев.