Дългоносо плъховидно кенгуру

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дългоносо плъховидно кенгуру
Potorous tridactylus being curious.JPG
Природозащитен статут
Класификация
[1]
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Marsupialia Двуутробни
разред: Diprotodontia Двурезцови торбести
семейство: Potoroidae Плъховидни кенгура
род: Potorous Потору
вид: Potorous tridactylus Дългоносо плъховидно кенгуру
Научно наименование
Уикивидове Potorous tridactylus
Разпространение
Long-nosed Potoroo.png
дългоносо плъховидно кенгуру в Общомедия

Дългоносо плъховидно кенгуру (Potorous tridactylus) е вид плъховидно кенгуру от Югоизточна Австралия и Тасмания. Научното наименование tridactylus – трипръст, идва от факта, че предните крайници притежават три пръста, като втори и трети са срастнали в един здрав пръст, снабден с едър нокът, пригоден за копаене в земята. Макар че се храни с разнообразна растителна храна и насекоми, дребният бозайник предпочита основно различни видове гъби, растящи под земята.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в югоизточната част на Австралия, източно от Голямата вододелна планина. Северните части на ареала му започват от фрагментирани участъци от Югоизточен Куинсланд, включително и остров Фрейзър, преминавайки на юг по тихоокеанкото крайбрежие през Виктория до Нов Южен Уелс. Среща се и в малък участък от провинция Южна Австралия. Извън континента ареалът продължава на юг през островите от Басовия пролив до голяма част от Тасмания. Обитава най-често райони с надморска височина до 250 m, въпреки че достига и до 650 m.

Представен е от два подвида[2]:

  • Potorous tridactylus tridactylus – подвид за континенталната част
  • Potorous tridactylus apicalis – подвид за Тасмания

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Местообитанията на вида включват различни типове среди – от субтропични области до влажни умерени гористи райони. Районите, които обитава, се намират в близост до океанското крайбрежие. Основното изискване, за да се чувства комфортно, е наличието на дебела постеля от растителна маса, която да служи за защита и да осигурява подходящ материал за гнездене. Почвите пък трябва да бъдат подходящи за изкопаване на дупки, за да открива корени и гъби, с които се храни. Избягва откритите пространства.

Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Дългоносото плъховидно кенгуру се отличава с къси крака и дълга гола опашка, наподобяваща тази на плъх. Тялото е с дължина 40 cm, опашката 25 cm, а главата 4 cm. Теглото на дългоносите торбести варира от 0,70 до 1,80 kg. Размерите на тялото наподобяват това на заек с удължена муцунка, подобно на плъх. Тялото е късо и ниско поставено, шията е дебела, а опашката е дълга и плоска, покрита с пръстеновидно разположени люспи и редки косми. Космената покривка е дълга, сравнително рядка, блестяща. В областта на гърба е тъмнокафява и примесена с черно, като в долната част на тялото преминава в сиво, жълто до бяло.[3]

Средните нокти на предните крайници са остри и дълги и добре приспособени за ровене на дупки в земята. Опашката пък е извита в задната си част, като така малкото животинче може да пренася части от растения. Зъбната формула е . Резците и кътните зъби са добре развити. Задните крайници са пригодени за подскачане и осигуряване на бързо придвижване. Марсупиумът е добре развит, отваря се напред, а в него се намират развити четири сукални зърна.[4]

Видът притежава значителна морфологична изменчивост в зависимост от географските местообитания. Така например от запад на изток в Тасмания се наблюдава почти двойно увеличение на размера на тялото. Муцунката пък е по-къса при представителите в Куинсланд и се увеличава постепенно на юг, като тасманийските представители са с най-дълга.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Видът се среща в гористи райони, богати на шума от опадали листа и храсталаци, които да осигурят подходящи условия за изграждането на наземни гнезда. Обикновено в тях спят по няколко индивида през деня. С наближаването на тъмната част от денонощието се активизират. Естествените им врагове са кучетата динго и сови, както и подивели кучета и котки, и привнесените от хората лисици.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Диетата на малките торбести включва семена, корени, луковици и насекоми. Въпреки това основният компонент в диетата им са подземни гъби, които изравят със силните си нокти на предните лапи.[5]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Дългоносото плъховидно кенгуру е видът с най-продължителна бременност сред познатите днес торбести бозайници. Тя продължава 38 дни. Чифтосват се два пъти годишно – ранна пролет и през късното лято. Раждат само едно или две малки, които остават в торбата около пет месеца. Половата зрялост настъпва на около година. Продължителността на живота им на свобода e около седем години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Menkhorst, P. & Lunney, D.. Potorous tridactylus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 29 декември 2008. (на английски) Database entry includes justification for why this species is of least concern
  2. Long-nosed Potoroo
  3. Трехпалый крысиный потору, или настоящая кенгуровая крыса (Potorous tridactylus)
  4. Трёхпалый крысиный потору, настоящая кенгуровая крыса
  5. Long-nosed Potoroo