Дългопети
| Дългопети | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
Storr, 1780 | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Дългопети в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Дългопетите (Tarsius) са род примати от семейство Дългопетови (Tarsiidae),[1] срещащи се само на островите от Малайския архипелаг (в Югоизточна Азия). Притежават черти присъщи както на полумаймуните, така и на същинските маймуни и представляват своеобразен преход между двете групи. Хранят се предимно с насекоми, които улавят правейки големи скокове.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]В съвременната класификация на приматите, въпреки нощния начин на живот и приликата си с Полумаймуните (Strepsirrhini), Дългопетовите се отнасят към Маймуните (Haplorrhini), отделени в собствена група: инфраразред Дългопетоподобни (Tarsiiformes).
По-рано се е смятало, че има само на два вида дългопети, но впоследствие е постигнато по-подробно определяне (на общо 8 вида), като от филипинския дългопет (Tarsius syrichta) се отделя таксонът Tarsius bancanus, а от дългопета призрак (Tarsius spectrum, вече като Tarsius tarsier) – всички останали видове.
Семейство Дългопетови
- Род Дългопети
- Вид Tarsius syrichta – Филипински дългопет, сирихта
- Вид Tarsius bancanus – Западен дългопет, дългопет на Хорсфийлд
- Вид Tarsius tarsier (T. spectrum) – Дългопет призрак
- Вид Tarsius dentatus (T. dianae) – Дългопет Диана
- Вид Tarsius pelengensis – Пеленгески дългопет
- Вид Tarsius sangirensis – Сангирски дългопет
- Вид Tarsius pumilus – Дългопет джудже
- Вид Tarsius lariang (Merker & Groves, 2006) – Лариангски дългопет
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Дългопетите са дребни бозайници, приспособени за нощен начин на живот по дърветата. При всички странности във физическата им структура, най-голямо впечатление правят големите им, близкоразположени очи, развити във връзка с предимно нощния им начин на живот. В тази връзка се наблюдават съществени разлики в структурата на мозъка на дългопетите и всички останали примати. Главната разлика е в нервните връзки между двете очи и латералното ядро на таламуса в междинния мозък, където се приема, обработва и препраща към мозъчната кора визуалната информация. Връзката между очите (ляво и дясно) и съответното или противоположно (ляво или дясно) мозъчно полукълбо при дългопетовите е по-особена в сравнение с тази при всички останали примати, включително при човека.[2]
Козината на дългопетите е гъста и мека с жълтеникав цвят. За разлика от повечето нощни животни дългопетите нямат типичната светлоотразителна мембрана (тапетум) зад ретината, осигуряваща по-добро нощно зрение. За сметка на това имат т. нар. жълто петно (фовеа) – трапчинка в центъра на ретината, която при хората благоприятства по-ясното виждане на детайли и цветове.
Техните задни крайници почти двойно по-дълги от телата им. Същото се отнася и за дългата им тънка опашка – при средна дължина на тялото 10-15 cm, опашката е дълга 20-25 cm и служи за направляване посоката на скока. Глезените на задните им крайници са силно удължени, откъдето идва наименованието „дългопетови“.
Пръстите на тези животни също са много дълги (средният пръст например е дълъг почти колкото лакътната кост) и накрая имат прилепващи възглавнички и плоски нокти, с изключение на втория и третия пръст на задните крака, които са със закривени нокти, служещи предимно за почистване на козината.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Дългопетите живеят на двойки, които заемат територия от около един хектар. След около 6-месечна бременност женската ражда само едно малко. Малките се раждат напълно окосмени, с отворени очи и още на първия ден след раждането могат да се катерят. Полово зрели стават на възраст около една година.
Дългопетите трудно понасят живота в плен, не се размножават в зоопарковете по света и дори когато попаднат в клетка често се самонараняват и бързо умират вследствие на стреса.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Регламент (ЕС) № 709/2010 на Комисията от 22 юли 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // eur-lex.europa.eu. Посетен на 19 ноември 2012.
- ↑ Rosa MG, Pettigrew JD, Cooper HM (1996) Unusual pattern of retinogeniculate projections in the controversial primate Tarsius. Brain Behav Evol 48(3):121-129.