Дяволска пеперуда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дяволска пеперуда
Close wing position of Vanessa cardui, Linnaeus, 1758 – Painted Lady WLB.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Пеперуди (Lepidoptera)
семейство:Многоцветници (Nymphalidae)
триб:Nymphalini
род:Ванеси (Vanessa)
вид:Дяволска пеперуда (V. cardui)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758 г.)
Дяволска пеперуда в Общомедия
[ редактиране ]

Дяволската пеперуда (Vanessa cardui) е вид пеперуда, широко разпространена в цял свят, срещаща се и в България.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Крилете са с размери 5,8–7 cm при мъжките и 6,2–7,4 cm при женските. Пеперудата е оранжева отгоре с черни петна. Предните крила имат няколко бели петна.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Една от най-разпространените пеперуди в света. Среща се навсякъде освен в Антарктика и Австралия.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Дяволската пеперуда зимува като имаго под кори на дървета, в хралупи, в изоставени постройки и др. Рано напролет, още при първото затопляне, тя напуска зимните си убежища и започва да лети. Летежът ѝ е бърз и рязък. Тя е една от малкото пеперуди, които предприемат прелети, понякога на големи разстояния. Наблюдавани са случаи на прелитане на милиарди пеперуди от Судан до Атлантическия океан. Прелети се наблюдават и в България. Основно хранително растение е копривата (Urtica dioca). Дяволската пеперуда е известна в България като вредител по соята, фия, конопа, доматите и др. Сериозни вреди обаче нанася само когато се размножи масово, което става епизодично.[3]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Оплодената женска снася яйцата си по соята и други растения. След около две седмици се излюпват гъсеничките, които започват да се хранят с листа и зеленчуци. Какавидирането става през юни по листата на същите растения или клони. Както и при останалите близки видове, гъсеницата се прикрепва към листата, увисва надолу с главата и какавидира. Какавидата е силно подвижна и често прави резки извивания на тялото. Имагото, което излита, остава да зимува. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vanessa cardui (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 октомври 2021 г. (на английски)
  2. Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3
  3. а б Ангелов, Павел. Атлас по зоология - безгръбначни животни. София, Просвета, 1994. ISBN 9540104971. с. 230.