Ебл (Аквитания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ебл
херцог на Аквитания
Починал
935 г.
Управление
Период927 – 935
Други титлиграф на Поатие
Семейство
РодРамнулфиди
ДецаВилхелм III (Аквитания)

Ебл Манцер, наричан Бастард (на френски: Ebles Manzer, на немски: Ebalus Mancer, der Bastard; * 870, † 935) е граф на Поатие (890 – 892 и 902 – 935), Оверн и херцог на Аквитания (927 – 935) от фамилията Рамнулфиди.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е извънбрачен син на граф Рамнулф II († 890) от Поатие.

През 892 г. Ебл трябва да бяга от граф Адемар, който с помощта на крал Одо е окупирал Поатие. Ебл намира обежище при Вилхелм I Благочестиви, първият княз на Аквитания. С неговата помощ той завладява през 902 г. обратно Поатие, когато Адéмар отсъства. От крал Шарл III Простовати, с когото е израснал заедно, той е признат веднага за легитимен граф на Поатие. Той основава и други вицеграфства.

Ебал завладява през 904 г. Лимузен и през 911 г. е един от командирите на войската, които побеждават норманите с Роло, след което се подписва мирен договор (в Saint-Clair-sur-Epte).

По времето на борбите между Каролингите и Робертините (922) той е на страната на крал Шарл III против маркграф Робер. През 923 г. той отказва да признае новия крал Рудолф от партията на Робертините и той му взема няколко графства.

През 927 г. умира аквитанският херцог Акфред, на когото той е наследник.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: след октомври 891 г. с Арембурга; имат един син:

  • Вилхелм III († 3 април 963), граф на Поатие (Вилхелм I) и херцог на Аквитания (Вилхелм III)

Втори брак: февруари 911 г. с Емилиен († 913/915); имат един син:

Трети брак: с Аделе

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Joseph Hurst Lupton, St. John of Damascus (London: Society for Promoting Christian Knowledge, 1882), 61; Edward C. Hegeler, The Monist, Volume XX (Chicago: The Open Court Publishing Company, 1910), 15.
  • Michel Dillange, Les Comtes de Poitou, Ducs d'Aquitaine (778 – 1204), Geste éditions, coll. „La Crèche“, 1995, 304 p., ISBN 978-2-910919-09-2, p. 80.