Еврейско училище (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еврейско училище
Plovdiv jewish elementry.jpg
Ученици пред новата сграда на училището през 1932 г.
Map of Plovdiv.png
42.1501° с. ш. 24.7399° и. д.
Местоположение в България Пловдив
Информация
Седалище Пловдив, Флаг на България България
Основаване 1877 г.
Еврейско училище в Общомедия

Еврейското училище в град Пловдив е съществувало от Освобождението до средата на XX в.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ученици от училището на 15 май 1948 г.

По време на османското владичество пловдивските евреи са се занимавали предимно с търговия и ръчен труд. В края на XVIII в. еврейското население на Пловдив наброява около 750 жители. През 1877 г., по време на войната за Освобождението на България, в Пловдив са пристигнали около 400 бежанци, включително много еврейски бежанци от Карлово, които създали своя синагога. По време на войната, еврейската общност в Пловдив наброява около 1000 души. Тогава общността има четири синагоги, около които има килийни училища.[1]

През 1877 г. започва организираното обучение. Тогава отваря врати девическото училище към Израелския Алианс Универсал, а две години по-късно се организира и мъжко училище към Алианса. През 1910 г. алиансът се изтегля от училищата в Пловдив. През 1920 г. еврейската образователна система в Пловдив включва 788 ученици, като 74% от еврейските деца са учили в еврейски училища, 5% в държавни училища и 21% в престижни частни училища (френските колежи в града).[1]

След атентата в София на 16 април 1925 г. сградата на училището заедно с тези на Втора прогимназия „Марашлията“ и Четвърта прогимназия „П. Каравелов“ са използвани като затвор.

Чирпанското земетресение през 1928 г. и пожар преди това правят сградата на училището непригодна. Обучението е преместено временно в барака във двора на учлището. През декември 1931 г. училището има нова сграда.

Паметна плоча на патриарх Кирил

От 1926 до 1939 г. в България са създадени и функционират 26 еврейски училища. С приемането на фашистките закони през 1939 г. всички те са затворени, а сградите са конфискувани от държавата. През март 1943 г. започват гоненията на българските евреи. Всички еврейски жители на Пловдив са били събрани в училищната сграда в очакване на експулсиране. Православният епископ Кирил се застъпва за тях и накрая командирът на полицията в града получава телеграма от министъра на вътрешните работи за отлагане на постановлението, с което евреите са освободени.[1] Днес на сградата на училището е поставена паметна плоча в чест на епископа, избран по-късно за патриарх.

През есента на 1944 г. еврейските училища са възстановени. През 1948 г. около 5 хиляди от 6-хилядното еврейско население на Пловдив заминава за Израел. Скоро след това училището е затворено.[1]

След промените през 1989 г. е организирано неделно училище.[1] От 15 септември 2005 г. сградата се използва от Частно средно общообразователно училище „Дружба“.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]