Евстатий Аргир (друнгарий на флота)
| Евстатий Аргир | |
| византийски адмирал | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Активен период | от 894 г. до 904 г. |
Евстатий Аргир (на гръцки: Εὐστάθιος Ἀργυρός) е византийски военачалник от края на IX век и началото на X век – друнгарий на флота при управлението на император Лъв VI Мъдри (886 – 912).
За първи път името на Евстатий Аргир се споменава във връзка с войната между Византия и България през 894 г.[1] По това време той вече е патриций и друнгарий на флота и като такъв той и командваните от него кораби са изпратени към Дунава, за да прехвърлят маджарите в Добруджа и да притиснат българския цар Симеон I откъм тила. Стратегията дава временен резултат – българският цар е принуден да моли за примирие.[1] Симеон I обаче използва мирните преговори, за да спечели време, през което успява да се справи с маджарите, след което подновява войната с Византия.
През 902 г. императорът изпраща флота начело с Евстатий Аргир в помощ на град Таормина в Сицилия, която била заплашвана от арабите. Флотът на Аргир обаче не успял да предотврати превземането на града, който паднал на 1 август 902 г. Когато Евстатий и хората му се завърнали в Константинопол през есента на същата година, той и командирът на градския гарнизон на Таормина Константин Карамал били обвинени от друг участник в експедицията, командира Михаил Характ, в престъпна небрежност и дори в измяна заради провала на експедицията.[2] Двамата били осъдени от императора на смърт, но благодарение на застъпничеството на патриарх Николай Мистик Евстатий и колегата му успяват да избегнат екзекуцията, като и двамта били заточени в манастир – друнгарият Евстатий е принуден да се замонаши в манастира „Студион“, а Карамал – в манастира „Пикридий“.[3] Съвременни исзледователи предполагат, че неуспехът в защитата на Таормина се дължал по-скоро на фатално закъснение в отплаването на флота, тъй като по сведенията на Продължителя на Теофан по това време моряците били ангажирани лично от императора със строежа на една църква в столицата.[4]
През 904 г. Евстатий е реабилитиран и поставен начело на имперския флот срещу сарацинския флот на Лъв Триполит. Той обаче не се решава на генерално сражение с Триполит, а флотата му дори е преследвана в Хелеспонта на поразително малка дистанция от имперската столица Константинопол. Неуспехите на Евстатий стават причина Лъв VI да го замени с друг командир – Химерий, но и той не успява да спре сарацините, които превземат втория по големина град в империята – Солун.[5]
Някои съвременни изследователи[6] отъждествяват Евстатий Аргир със друг негов съименник, който се появява приблизително по същото време с титлите патрикий и ипостратег на Анатолия, и когото изворите сочат като един от най-добрите генерали на Лъв VI. Причината за тази идентификация на великия друнгарий с ипостратега на Анатолия почива на едно сведение от Йоан Скилица, че ипостратегът Евстатий преследвал кариера в армията и във флота. Тази идентификация обаче категорично се отхвърля от изследователите Родолф Гийон и Жан Франсоа Ваниер, който освен всичко отхвърля и принадлежността на друнгария Евстатий към фамилията на Аргирите, изтъквайки, че в изворите той никъде не е споменат с фамилното име Аргир.[7] Отъждествяването на двамата Евстатиевци се отхвърля и от редакторите на „Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit“, според които основният аргумент за разграничаването на двете личности е несъвместимостта на кариерите им: друнгарият на флота Евстатий преживява бурна кариера с обвинения в държавна измяна, реабилитация и повторно низвергване и е малко вероятно на такъв човек отново да бъдат поверени висши постове.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Guilland 1967, с. 537.
- ↑ Guilland 1967, с. 537; Βλγσιδου 1997, с. 24.
- ↑ Guilland 1967, с. 537; Vannier 1974, 3. – Eustathe Argyros (?-ca. 910); Tougher 1997, с. 212.
- ↑ PmbZ , Eustathios (#21836).
- ↑ Guilland 1967; Tougher 1997, с. 186 – 188; PmbZ, Eustathios (#21836).
- ↑ виж:Jenkins, R. J. H. (1948). The 'Flight' of Samonas. – Speculum (2). The University of Chicago Press, Apr., 1948, 217 – 235, https://www.jstor.org/stable/2852953; Dolley, R. H. (1953). The Lord High Admiral Eustathios Argyros and the betrayal of Taormina to the African Arabs in 902. Atti dello Vili Congresso Internazionale di Studi Bizantini. – Studi Bizantini e Neoellenici, 7, 340 – 353; Eickhoff, Ekkehard (1966). Seekrieg und Seepolitik zwischen Islam und Abendland: Das Mittelmeer unter byzantinischer und arabischer Hegemonie (650 – 1040). Berlin, Boston: De Gruyter, doi:10.1515/9783110818635
- ↑ Vannier 1974.
- ↑ PmbZ , Eustathios (#21836); Eustathios Argyros (#21828).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Βλγσιδου, Β. (1997). Σχετικά με τα αίτα της εκθρόνισης του πατριάρχη Νικολάου Α’ Μυστικού (907). – Byzantina Symmeikta, 11, 23 – 36, doi:10.12681/byzsym.821, https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/bz/article/download/3612/3472.pdf
- ((fr)) Guilland, Rodolphe (1967). Recherches sur les institutions byzantines, I. Berlin: Akademie-Verlag, архив на оригинала от 16 септември 2023, https://ihtika.ru/book/download/guilland-r-recherches-sur-les-institutions-byzantines-i-3-1967-
- ((de)) Lilie, Ralph-Johannes; Ludwig, Claudia; Pratsch, Thomas & Zielke, Beate (2013). Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit Online. Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften. Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt. Berlin and Boston: De Gruyter, DOI:10.1515/pmbz, https://www.degruyter.com/view/db/pmbz
- Tougher, Shaun (1997). The Reign of Leo VI (886 – 912): Politics and People. Leiden: Brill, ISBN 978-9-00-410811-0, http://books.google.com/books?id=iPquae5A4zIC
- ((fr)) Vannier, Jean-François (1975). Introduction. Familles byzantines : les Argyroi (IXe-XIe siècles) (Nouvelle édition [en ligne]). Paris: Éditions de la Sorbonne, pp. 15 – 55, doi:10.4000/books.psorbonne.81832, ISBN 9791035106027, https://books.openedition.org/psorbonne/81867, посетен на 16 септември 2023
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eustathios Argyros (admiral under Leo VI) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |