Езикова култура

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Езикова култура може да се отнася до две неща:

  • Това е култура на речта: стил и изразност, употребявана лексика, става дума за лексикален подбор при говоренето, изразяването, за богатството на активния речник, за стила на речта, и естествено под култура се разбира и избягването предимно на жаргонизми, вулгаризми и прочее. [1]
  • Езикова и речева компетентност: умение за изразяване, за боравене с езика в текст или при говорене, тоест както писмено, така и устно / говоримо, а също и притежаването на основни понятия по лингвистика (граматика, правопис [2], лексикология, книжовен език и прочее) [3]. В този смисъл езиковата култура е и предмет в някои университети в България, както и върху нея се държат проверяващи тестове.[3][4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Геогиев, Б., Руневска, А. Практикум по езикова култура. НБУ, София, 2005. ISBN 954-535-140-3
  • Димитрия Желязкова, Езикова култура. Практикум, Нанси, 2009

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За културата на речта