Електронен блок за управление

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Електронен блок за управление (Electronic Control Unit - ECU) за Geo Storm

В автомобилната електроника, електронен блок за управление (ЕБУ) е общ термин за всички вградени системи, който управлява една или повече от една електрически системи или подсистеми в моторното превозно средство (МПС).

Видовете ЕБУ включват модул за управление на двигателя (МУД), модул за управление на задвижващата система (МУЗ), модул за управление на трансмисията (МУТ), модул за управление на спирачната система (МУСС), централен модул за управление (ЦМУ), централен модул за изчисление на времената (ЦМИВ), главен електронен модул (ГЕМ), модул за управление на електрическото оборудване (МУЕО), модул за управление на окачването (МУО). Обединени, тези системи са компютърът на автомобила (технически не съществува един единствен компютър, а няколко такива). Понякога един модул, физически включва в себе си няколко модула за управление (често модулът за управление на трансмисията включва в себе си модул за управление на двигателя и модул за управление на трансмисията).

Някои съвременни моторни превозни средства могат да имат до 80 електронни блока за управление. Със всяко ново поколение автомобили, количеството софтуер в електронните системи се увеличава, както и неговата сложност, което се превърна в основно предизвикателство за производителите на автомобилно оборудване и самите производители на автомобили.

Основни елементи при ЕБУ[редактиране | редактиране на кода]

Ядро

Памет

Входове

Изходи

Комуникационни връзки

  • Корпус

Дизайн и разработка[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на ЕБУ изисква хардуер и софтуер за изпълняването на функциите, които се очакват от този конкретен модул. Движещите се блокове са разработени следвайки модела - V-model. Напоследък тенденцията е да се посвети огромно количество време и усилия, да се разработват безопасни модули от стандарти като ISO 26262. Рядкост е даден модул да бъде разработван изцяло от нулата. Дизайнът е обикновено повтарящ се, направени са промени както в хардуера така и в софтуера. Развитието на повечето електронни блокове за управление се осъществяват от Tier 1 доставчици, на базата на спецификации, предоставени от OEM.

Тестване и утвърждаване[редактиране | редактиране на кода]

Като част от цикъла на развитие, производителите извършват подробни FMEAs и други анализи за хващането на грешки навреме, преди да доведат до опасни обстоятелства или неприятности с драйвърите. Обширни дейности за тестване и валидиране се извършват като част от процеса на одобрение за производствена част, за да имат вяра в хардуера и софтуера. Бордовите диагностични системи (БДС) предоставят конкретни данни и указания за извършването на поправка, която е свързана с повредата на която и да е система или компонент. Причинената повреда може бъде по време на изпълнение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Electronic control unit“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.