Елзе Папенхайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елзе Папенхайм
Else Pappenheim
австрийски лекар
Родена
Починала

Образование Виенски университет
Научна дейност
Област Психиатрия, неврология, психология

Елзе Папенхайм (на немски: Else Pappenheim) е австрийски невролог, психиатър и психоаналитик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в семейството на Едит Голдшмид-Папенхайм и Мартин Папенхайм, който е колега на Зигмунд Фройд. Учи отначало в „Шварцвалд Реалгимназия“, а през 1929 г. започва да следва „Медицина“ във Виенския университет. Тя е измежду последните обучаеми във Виенското психоаналитично общество преди аншлуса на Австрия с Германия.

След началото на аншлуса заминава първоначално за Палестина, а след това за САЩ, където работи под ръководството на Адолф Майер. През 1941 г. се установява в Ню Йорк, след 5 години се омъжва за Щефан Фришауф.

Кратка библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • On Meynerts amentia. International Journal of Neurology 9, 1975, 311 – 326
  • Freud and Gilles de la Tourette. Diagnostic speculations on „Frau Emmy von N.“. Int Rev Psycho-Anal 7, 1980, 265 – 277 [Freud und Gilles de la Tourette. Spekulationen über die Diagnose von Frau Emmy von N. Psyche 43, 1989, 929 – 951]
  • Von der Kinderheilkunde zur Kinderpsychoanalyse im 19. Jahrhundert. Studien zur Kinderpsychoanalyse 6, 1986, 49 – 65
  • Politik und Psychoanalyse in Wien vor 1938. Psyche 43, 1989, 120 – 141
  • Psychoanalysis in the Soviet Union. Amer Psychoanal 24, 1990, 4f
  • Adolf Meyer and psychoanalysis in America. Personal recollections. Amer Psychoanal 25, 1991, 20f
  • Erinnerungen an meine Freundin Mimi Langer. Werkblatt 32, 1994, 87 – 97
  • 100 Jahre Psychoanalyse. Ein kurzer Überblick über die Geschichte der Psychoanalyse in Österreich und den Vereinigten Staaten. Werkblatt 35, 1995, 112 – 122
  • Hölderlin, Feuchtersleben, Freud. Beiträge zur Geschichte der Psychoanalyse, Psychiatrie und Neurologie. Hg. von Bernhard Handlbauer. Graz 2004
  • (und Ernst Kris) The function of drawings and the meaning of the „creative spell“ in a schizophrenic artist. Psa Quart 15, 1946
  • (und Mary Sweeney) Separation anxiety in mother and child. Psa Study Child 7, 1952, 95 – 114
  • (und Jean-Pierre Lindenmayer) A case of accidental electrocution. A clinical report. Psa Quart 47, 1973, 218 – 227

Източници[редактиране | редактиране на кода]