Направо към съдържанието

Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Беферн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Беферн
Elisabeth Christine von Braunschweig
кралица на Прусия
Родена
Починала
13 януари 1797 г. (81 г.)
ПогребанаБерлинска катедрала, Берлин, Федерална република Германия

Религиялутеранство
Управление
Период1740 – 1786
Семейство
РодВелфи
БащаФердинанд Албрехт II (Брауншвайг-Волфенбютел)
МайкаАнтоанета Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел
Братя/сестриСофия Антония фон Брауншвайг-Волфенбютел
Луиза фон Брауншвайг-Волфенбютел
Карл I (Брауншвайг-Волфенбютел)
Лудвиг Ернст фон Брауншвайг-Волфенбютел
Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел
Фридрих Франц фон Брауншвайг-Волфенбютел
Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел
Албрехт фон Брауншвайг-Волфенбютел
Юлиана фон Брауншвайг-Волфенбютел
СъпругФридрих II (12 юни 1733 – 17 август 1786)
Децаняма
Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Беферн в Общомедия

Елизабет-Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел-Беферн (на немски: Elisabeth Christine von Braunschweig-Wolfenbüttel-Bevern) е германска принцеса от род Велфи и кралица на Прусия (1740 – 1786), съпруга на крал Фридрих Велики.

Елизабет е родена на 8 ноември 1715 г. във Волфенбютел, Долна Саксония. Тя е първа дъщеря и трето дете на херцог Фердинанд Албрехт II (1680 – 1735) от Брауншвайг-Люнебург и Брауншвайг-Волфенбютел-Беверн и съпругата му Антоанета Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел (1696 – 1762).

На 10 март 1732 г. в Берлин Елизабет е сгодена за кронпринца на Прусия Фридрих (1712 – 1786) от род Хоенцолерн, който става крал на Прусия от 1740 до 1786 г. Сватбата е отпразнувана на 12 юни 1733 г. в двореца Залцдалум, след което младоженците се установяват в Райнсбергския дворец. След смъртта на баща му на 31 май 1740 г. Фридрих се отказва от фамилния живот. Бракът остава бездетен.

В новото си семейство Елизабет не намира никакво уважение и подкрепа. Майката на Фридрих, София-Доротея, изключително ненавижда снаха си, тъй като тя провалила плановете ѝ да омъжи сина си за английската принцеса Амалия. Отношенията на Елизабет със съпруга ѝ също са хладни. Фридрих не изпитва никакви чувства към съпругата си, а се отнасял към нея единствено със снизхождение. През целия си съвместен живот двамата съпрузи живеят разделени, поради което те така и не оставят потомство.

Първоначално, след като Фридрих става крал, Елизабет заема отделен апартамент в двореца Шарлотенбург, но скоро след това тя се премества да живее отделно в двореца Шьонхаузен. След това кралицата никога не получава покана да посети лятната резиденция на съпруга си Сан Суси. Съхранената до наши дни кореспонденция между двамата е изпълнена единствено с формални комплименти и пожелания за крепко здраве. Въпреки отчуждението между тях, Фридрих никога не намеква за развод с Елизабет. Напротив, кралят задоволявал щедро всички финансови нужди на съпругата си и поощрявал благотворителната ѝ дейност.

Отношенията между Фридрих и Елизабет се подобряват значително след края на Седемгодишната война, но никога не надхвърлят характера на приятелска дружба. Това, което Фридрих ценял в съпругата си, е нейният скромен характер и доброта.

Крал Фридрих II и съпругата му се срещат за последен път на 18 януари 1785 г. в Берлин по случай рождения ден на брат му принц Хайнрих.

Елизабет надживява съпруга си с цели 11 години. Тя умира на 13 януари 1797 г. в Берлинския дворец и е погребана в гробницата на Берлинската катедрала.

  • Ferdinand Spehr: Elisabeth Christine, Prinzessin von Braunschweig-Bevern. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 34 – 36.
  • Thomas Biskup: The hidden queen. Elisabeth Christine of Prussia and Hohenzollern queenship in the eighteenth century. Clarissa Campbell Orr (Hrsg.): Queenship in Europe, 1660 – 1815. The role of the consort. Cambridge University Press, Cambridge 2004, S. 300 – 321.
  • Wieland Giebel: Die Tagebücher des Grafen Lehndorff. Die geheimen Aufzeichnungen des Kammerherrn der Königin Elisabeth Christine. Berlin Story Verlag, Berlin 2012, ISBN 978-3-86368-050-3.
  • Theodor Schieder: Friedrich der Große. Ein Königtum der Widersprüche. Bertelsmann Club, Gütersloh o.J.
  • Else Kurbjeweit: Elisabeth Christine und Friedrich II. Eine königlich-preußische Ehe. Deutscher Literatur-Verlag Melchert, Hamburg 1988, ISBN 3-87152-263-5.
  • Alfred P. Hagemann: Königin Elisabeth Christine und ihre Sommerresidenz. In: Generaldirektion der Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg (Hrsg.): Schönhausen – Rokoko und Kalter Krieg. Jaron, 2009.
  • Alfred P. Hagemann: Der König, die Königin und der preußische Hof. In: Friedrich300 – Friedrich der Große und der Hof-Colloquien, Friedrich der Große – eine perspektivische Bestandsaufnahme. 14 август 2012.
  • M. Mérilhou: Oeuvres de Mirabeau. Histoire Secrète de la Cour de Berlin. Brissot-Thivars, Paris 1825.
  • Helmut Trunz: Königin Elisabeth. Die Welfin an der Seite Friedrichs II. Sutton, Erfurt 2011, ISBN 978-3-86680-768-6.
  • Heinz Grunow: Die Prinzen-Hochzeit oder die Geschichte von der Hochzeit des späteren Königs Friedrich des Großen mit der Prinzessin Elisabeth Christine in Wolfenbüttel und Salzdahlum am 12. Juni 1733. Mit Zeichnungen von Adolph Menzel. Verkehrsverein, Wolfenbüttel 1981 (Schriften zur Heimatkunde; H. 16).
  • Annemarie von Puttkamer: Constance. Ein Lebensbild der Königin Elisabeth Christine von Preußen, Gemahlin Friedrichs des Großen. Matthias-Grünewald-Verlag, Mainz 1951.
  • Friedrich Wilhelm M. von Hahnke: Elisabeth Christine, Königin von Preußen, Gemahlin Friedrichs des Großen. Eine Biographie. Verlag von G. Reimer, Berlin 1848.
  • Karin Feuerstein-Praßer: Die preußischen Königinnen. Piper, 2005.
  • Karin Feuerstein-Praßer: „Ich bleibe zurück wie eine Gefangene.“ Elisabeth Christine und Friedrich der Große. Friedrich Pustet, Regensburg 2011, ISBN 978-3-7917-2366-2.
  • Thomas Kemper: Schloss Monbijou. Von der königlichen Residenz zum Hohenzollern-Museum. Nicolai, Berlin 2005, ISBN 3-89479-162-4.
  • Helga Thoma: Ungeliebte Königin. Piper 2006.
  • Anne Schäfer-Junker: Sinnes-Freunde im Leben von Elisabeth Christine Herzogin zu Braunschweig und Lüneburg, preußische Königin von 1740 – 1786. Berlin: Ed. Aujourd'hui, 2013 (mit Erstveröffentlichung von sechs Briefen)
  • Daniel Schönpflug: Friedrich der Große als Ehestifter. In: Friedrich300 – Friedrich der Große und der Hof – Colloquien, Friedrich der Große – eine perspektivische Bestandsaufnahme. 17 август 2012
  • Andreas Pečar: Fragen an den Hof Friedrichs des Großen im europäischen Kontext in: Friedrich300 – Friedrich der Große und der Hof-Colloquien, Friedrich der Große – eine perspektivische Bestandsaufnahme. 15 август 2012
  • Generaldirektion der Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg (Hrsg.): Schönhausen – Rokoko und Kalter Krieg. Jaron, 2009.