Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фердинанд фон Брауншвайг
Дворец Фехелде (ок.1760)
Портрет на Фердинанд фон Брауншвайг на паметника за битката при Крефелд

Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел (на немски: Ferdinand von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 12 януари 1721 в Брауншвайг; † 3 юли 1792 във Фехелде) от род Велфи е принц от Княжество Брауншвайг-Волфенбютел, херцог на Брауншвайг и Люнебург, пруски(1758 – 1766) и английски (1757 – 1762) генерал-фелдмаршал през Седемгодишната война.[1]

Той е четвърият син на херцог и княз Фердинанд Албрехт II фон Брауншвайг-Волфенбютел (1680 – 1735) и съпругата му Антоанета Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел (1696 – 1762), дъщеря на херцог Лудвиг Рудолф фон Брауншвайг. Брат е на Карл I (1713 – 1780), Антон Улрих (1714 – 1774), Лудвиг Ернст (1718 – 1788), Албрехт (1725 – 1745) и Фридрих Франц (1732 – 1758).

През 1741 г. той е доброволец в похода в Силезия при зет му пруския крал Фридрих II. След мирът той остава при него за компания и става генералмайор на инфантерията. 1762 г. е фелдмаршал и гувернатор на Магдебург. Заради неспокойствие с нервния крал през 1766 г. той напуска и живее оттогава в Брауншвайг или в увеселителния си дворец Фехелде. Учени и хора на изкуството намират помощ от принц Фердинанд.

От 1784 г. той е болен и умира от пневмония във Фехелде и е погребан в градината му. По-късно е преместен в криптата на катедралата Св. Блазии в Брауншвайг.

Фердинанд фон Брауншвайг е приет през 1740 г. ложата на масоните от зет му Фридрих II.[2] През 1783 г., също както Карл фон Хесен-Касел, е член на ордена на илюминатите и през 1786 г. е генерал-обермайстор на Азиатските братя.[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Carl Eduard Vehse: Geschichte der Höfe des Hauses Braunschweig, 5. Theil, Die Hofhaltungen zu Hannover, London und Braunschweig
  2. Jürgen Holtorf: Die Logen der Freimaurer, Nikol Verlags GmbH, Hamburg, ISBN 3-930656-58-2, S. 143
  3. Eugen Lennhoff, Oskar Posner, Dieter A. Binder: Internationales Freimaurer Lexikon. 5. Auflage 2006, Herbig Verlag, ISBN 978-3-7766-2478-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]