Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел
принц от Княжество Брауншвайг-Волфенбютел, херцог на Брауншвайг и Люнебург
Prinz Ferdinand Braunschweig.jpg
Фердинанд фон Брауншвайг
Лични данни
Роден
Починал
3 юли 1792 г. (71 г.)
Погребан в криптата на катедралата Св. Блазии в Брауншвайг
Семейство
Династия Велфи
Баща Фердинанд Албрехт II
Майка Антоанета Амалия
Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел в Общомедия
Дворец Фехелде (ок.1760)
Портрет на Фердинанд фон Брауншвайг на паметника за битката при Крефелд

Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел (на немски: Ferdinand von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 12 януари 1721 в Брауншвайг; † 3 юли 1792 във Фехелде) от род Велфи е принц от Княжество Брауншвайг-Волфенбютел, херцог на Брауншвайг и Люнебург, пруски(1758 – 1766) и английски (1757 – 1762) генерал-фелдмаршал през Седемгодишната война.[1]

Той е четвърият син на херцог и княз Фердинанд Албрехт II фон Брауншвайг-Волфенбютел (1680 – 1735) и съпругата му Антоанета Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел (1696 – 1762), дъщеря на херцог Лудвиг Рудолф фон Брауншвайг. Брат е на Карл I (1713 – 1780), Антон Улрих (1714 – 1774), Лудвиг Ернст (1718 – 1788), Албрехт (1725 – 1745) и Фридрих Франц (1732 – 1758).

През 1741 г. той е доброволец в похода в Силезия при зет му пруския крал Фридрих II. След мирът той остава при него за компания и става генералмайор на инфантерията. 1762 г. е фелдмаршал и гувернатор на Магдебург. Заради неспокойствие с нервния крал през 1766 г. той напуска и живее оттогава в Брауншвайг или в увеселителния си дворец Фехелде. Учени и хора на изкуството намират помощ от принц Фердинанд.

От 1784 г. той е болен и умира от пневмония във Фехелде и е погребан в градината му. По-късно е преместен в криптата на катедралата Св. Блазии в Брауншвайг.

Фердинанд фон Брауншвайг е приет през 1740 г. ложата на масоните от зет му Фридрих II.[2] През 1783 г., също както Карл фон Хесен-Касел, е член на ордена на илюминатите и през 1786 г. е генерал-обермайстор на Азиатските братя.[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Carl Eduard Vehse: Geschichte der Höfe des Hauses Braunschweig, 5. Theil, Die Hofhaltungen zu Hannover, London und Braunschweig
  2. Jürgen Holtorf: Die Logen der Freimaurer, Nikol Verlags GmbH, Hamburg, ISBN 3-930656-58-2, S. 143
  3. Eugen Lennhoff, Oskar Posner, Dieter A. Binder: Internationales Freimaurer Lexikon. 5. Auflage 2006, Herbig Verlag, ISBN 978-3-7766-2478-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]