Елизабет Кейди Стантън
Елизабет Кейди Стантън Elizabeth Cady Stanton | |
американска суфражетка и аболиционистка | |
Елизабет Кейди Стантън около 1880 г. | |
Родена |
12 ноември 1815 г.
|
---|---|
Починала | 26 октомври 1902 г.
|
Погребана | Ню Йорк, САЩ |
Партия | Републиканска партия |
Подпис | |
Елизабет Кейди Стантън в Общомедия |
Елизабет Кейди Стантън (12 ноември 1815 – 26 октомври 1902) е американска социална активистка, аболиционистка и водеща фигура в ранното движение за права на жените в САЩ.
Нейната Декларация на мненията, представена на първия конгрес за права на жените през 1848 г. в Сеника Фолс, Ню Йорк, често се сочи като основополагаща за първите организирани движения за права на жените и женски суфражизъм в Съединените щати.[1]
Преди да стесни дейността си почти изцяло само върху правата на жените, Стантън, нейните съпруг Хенри Брюстър Стантън и братовчед Джерит Смит са активни аболиционисти. За разлика от повечето останали личности, ангажирани с правата на жените, дейностите на Стантън покриват разнообразни въпроси отвъд гласоподавателните права. Сред вълнуващите я проблеми са родителските и попечителски права на жените, правото на собственост, заетост и независим приход, развод, икономическото добруване на семейството и контрола върху раждаемостта.[2] Тя е и гласовит поддръжник на въздържателното движение през 19 век.
След Американската гражданска война посветеността на Стантън на женския суфражизъм води до разцепление в движението за права на жените, когато тя и Сюзан Б. Антъни отказват да подкрепят четиринайсетата и петнайсетата поправка в Конституцията на САЩ. Тя се противопоставя на даването на допълнителна правна защита и избирателни права на афроамериканските мъже, докато на жените – чернокожи или бели – тези права биват отказвани. Тази ѝ позиция, както и мнението ѝ относно организираното християнство и женските въпроси отвъд избирателните права, водят до сформирането на две отделни организации за защита на правата на жените, които се обединяват отново, със Стантън като президент, двадесет години след отцепничеството ѝ от основното движение на женския суфражизъм.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Baker, Jean H. Sisters: The Lives of America's Suffragists. Hill and Wang, New York, 2005. ISBN 0-8090-9528-9.
- Banner, Lois W. Elizabeth Cady Stanton: A Radical for Women's Rights. Addison-Wesley Publishers, 1997. ISBN 0-673-39319-4.
- Burns, Ken and Geoffrey C. Ward; Not for Ourselves Alone: The Story of Elizabeth Cady Stanton and Susan B. Anthony; Alfred A. Knoph; New York, NY, 1999. ISBN 0-375-40560-7.
- Douglass, Frederick; Autobiographies: Narrative of the Life, My Bondage and Freedom, Life and Times. Ed. Henry Louis Gates, Jr. Penguin Putnam, Inc.; New York, NY, 1994. ISBN 0-940450-79-8.
- Dubois, Ellen Carol. Feminism & Suffrage: The Emergence of an Independent Women's Movement in America, 1848 – 1869. Cornell University Press; Ithaca, NY, 1999. ISBN 0-8014-8641-6.
- Dubois, Ellen Carol and Candida-Smith, Richard editors. "Elizabeth Cady Stanton, Feminist as Thinker. New York University Press; New York, NY, 2007. ISBN 0-8147-1982-1.
- Foner, Philip S., editor. Frederick Douglass: Selected Speeches and Writings. Lawrence Hill Books (The Library of Black America); Chicago, IL, 1999. ISBN 1-55652-352-1.
- Ginzberg, Lori D. Elizabeth Cady Stanton: An American Life (New York, Farrar, Straus and Giroux, 2010).
- Griffith, Elisabeth. In Her Own Right: The Life of Elizabeth Cady Stanton. Oxford University Press; New York, NY, 1985. ISBN 0-19-503729-4. Also by Galaxy Books, ISBN 0-19-503440-6.
- James, Edward T., editor. Notable American Women a Biographical Dictionary (1607 – 1950); Volume II (G–O). GAGE, Matilda Joslyn (pp. 4 – 6) and HOWE, Julia Ward (pp. 225 – 229). The Belknap Press of Harvard University Press; Cambridge, MA, 1971. ISBN 0-674-62734-2.
- James, Edward T., editor. Notable American Women a Biographical Dictionary (1607 – 1950); Volume III (P–Z). STANTON, Elizabeth Cady (pp. 342 – 347) and STONE, Lucy (pp. 387 – 390). The Belknap Press of Harvard University Press; Cambridge, MA, 1971. ISBN 0-674-62734-2.
- Kern, Kathi. Mrs. Stanton's Bible. Cornell University Press; Ithaca, NY, 2001. ISBN 0-8014-8288-7.
- Klein, Milton M., editor. The Empire State: a History of New York. Cornell University Press; Ithaca, NY, 2001. ISBN 0-8014-3866-7.
- Ann Loades, Elizabeth Cady Stanton's The Women's Bible, in Michael Lieb, Emma Mason and Jonathan Roberts (eds), The Oxford Handbook of the Reception History of the Bible (Oxford, OUP, 2011), 307 – 322.
- Mason, Alpheus Thomas; Free Government in the Making: Readings in American Political Thought, 3rd Edition. Oxford University Press; New York, 1975.
- New York Times 27 октомври 1902; Elizabeth Cady Stanton Dies at Her Home (obituary); Посетен на 12 ноември 2006.
- Renehan, Edward J., The Secret Six: The True Tale of the Men Who Conspired with John Brown. New York. Crown Publishers, Inc.; 1995. ISBN 0-517-59028-X.
- Sigerman, Harriet. Elizabeth Cady Stanton: The Right Is Ours. Oxford University Press, November 2001. ISBN 0-19-511969-X.
- Ward, Geoffrey C. and Ken Burns. Not for Ourselves Alone: The Story of Elizabeth Cady Stanton and Susan B. Anthony. Knopf Publishing Group, December 2001. ISBN 0-375-70969-X.
Първоизточници
[редактиране | редактиране на кода]- Blatch, Harriot Stanton and Alma Lutz; Challenging Years: the Memoirs of Harriot Stanton Blatch; G.P. Putnam's Sons; New York, NY, 1940.
- Dubois, Ellen Carol, editor. The Elizabeth Cady Stanton-Susan B. Anthony Reader: Correspondence, Writings, Speeches. Northeastern University Press, September 1994. ISBN 1-55553-149-0.
- Gordon, Ann D., editor. The Selected Papers of Elizabeth Cady Stanton & Susan B. Anthony Volume I: In the School of Anti-Slavery 1840 – 1866. Rutgers University Press; New Brunswick, NJ, 2001. ISBN 0-8135-2317-6.
- Gordon, Ann D., editor. The Selected Papers of Elizabeth Cady Stanton & Susan B. Anthony Volume II: Against an Aristocracy of Sex 1866 – 1873. Rutgers University Press; New Brunswick, NJ, 2000. ISBN 0-8135-2318-4.
- Gordon, Ann D., editor. The Selected Papers of Elizabeth Cady Stanton & Susan B. Anthony Volume III: National Protection for National Citizens 1873 – 1880. Rutgers University Press; New Brunswick, NJ, 2003. ISBN 0-8135-2319-2.
- Gordon, Ann D., editor. The Selected Papers of Elizabeth Cady Stanton & Susan B. Anthony Volume IV: When Clowns Make Laws for Queens 1880 – 1887. Rutgers University Press; New Brunswick, NJ, 2006. ISBN 0-8135-2320-6.
- Langley, Winston E. & Vivian C. Fox, editors. Women's Rights in the United States: A Documentary History. Praeger Publishers; Westport, CT, 1994. ISBN 0-275-96527-9.
- Stanton, Elizabeth Cady. Eighty Years & More: Reminiscences 1815 – 1897. Northeastern University Press; Boston, 1993. ISBN 1-55553-137-7.
- Stanton, Elizabeth Cady. Solitude of Self. Paris Press; Ashfield, MA, 2001. ISBN 1-930464-01-0.
- Stanton, Elizabeth Cady (foreword by Maureen Fitzgerald). The Woman's Bible. Northeastern University Press; Boston, 1993. ISBN 1-55553-162-8
- Stanton, Elizabeth Cady. The Woman's Bible. Prometheus Books; Great Minds Series; Amherst, NY, 1999. ISBN 978-0-405-04481-6.
- Stanton, Elizabeth et al., eds., History of Woman Suffrage, vol. 4, 1902
- Stanton, Theodore & Harriot Stanton Blatch, eds., Elizabeth Cady Stanton As Revealed in Her Letters Diary and Reminiscences, Volume One. Arno & The New York Times; New York, 1969. (Originally published by Harper & Brothers Publishers).
- Stanton, Theodore & Harriot Stanton Blatch, eds., Elizabeth Cady Stanton As Revealed in Her Letters Diary and Reminiscences, Volume Two. Arno & The New York Times; New York, 1969. (Originally published by Harper & Brothers Publishers).
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Бърнс, Кен, режисьор. Not for Ourselves Alone: The Story of Elizabeth Cady Stanton & Susan B. Anthony. DVD и VHS, PBS Home Video, (1999).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Elizabeth Cady Stanton Dies at Her Home. // New York Times, 27 октомври 1902. Посетен на 31 октомври 2007. Mrs. Elizabeth Cady Stanton died at 3 o'clock yesterday afternoon at her home in the Stuart Apartment House, 250 West Ninety-fourth Street. Had she lived until the 12th of next month she would have been 87.
- ↑ Baker, p.109
|