Еманюел Арсан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марят Роле-Андриан
Еманюел Арсан, 1967 г.
Еманюел Арсан, 1967 г.
Псевдоним Еманюел Арсан,
Би Ван Клийф
Родена 19 януари 1932 г.
Починала 12 юни 2005 г. (73 г.)
Професия писател, актьор
Националност Флаг на Тайланд Тайланд
Флаг на Франция Франция
Активен период 1959-2005
Жанр любовен роман, еротична литература
Известни творби поредица „Емануела“
Съпруг Луи-Жак Роле-Андриан (1956-2005)
Деца Софи (1957), Даниел (1959)
Уебсайт Страница в IMDb
Еманюел Арсан в Общомедия

Марят Роле-Андриан (на френски: Marayat Rollet-Andriane) е френска актриса и писателка от тайландски произход, автор на произведения еротичен любовен роман, най-известна с героинята си Емануела. Пише под псевдонима Еманюел Арсан (на френски: Emmanuel Arsan), за който се счита, че е общ със съпруга ѝ Луи-Жак Роле-Андриан.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Марят Роле-Андриан, с рождено име Марят Бибит, е родена на 19 януари 1932 г. в Банкок, Тайланд, аристократично тайско семейство свързано с кралската фамилия. Израства в богатия квартал на Банкок. След завършване на основното си образование е изпратена в престижния интернат „Институт Льо Роузи“ в Роле, Швейцария, където се преподава на френски и английски език. През 1948 г. на бал среща бъдещия си съпруг, 30-годишния френски дипломат Луи-Жак Роле-Андриан. Сред дипломирането ѝ се женят през 1956 г., а след това се преместват в Тайланд, където съпругът ѝ заема дипломатически пост в мисията на ЮНЕСКО в Банкок, после в СЕАТО.

В ограниченото общество на дипломати, шпиони, плейбои и техните съпруги и приятели, двойката бързо добива популярност с хедонистичната си философия на отворен брак. Там те се срещат с италианския принц Александро Русполи, чиито разбирания за секса имат дълбоко влияние върху Мараят и Луи-Жак. През 1963 г. Луи-Жак е преместен в Италия и в пет години двойката живее във Венеция и Рим, където отново се срещала с Русполи. В периода 1968-1980 г. двойката живее в Париж и Банкок.

Първият ѝ квази-автобиографичен роман „Емануела“ от едноименната поредица е издаден и разпространяван нелегално през 1959 г. Главната героиня Емануела е скучаеща съпруга на френски дипломат в Банкок и се занимава с изследване на собствената си сексуалност при различни обстоятелства. Първоначално книгата е иадена без име на автор, а от 1967 г. с псевдонима Еманюел Арсан. По-късно е обявено, че автор е Марят Роле-Андриан, доста по-късно се появяват твърдения, че истинският автор е нейният съпруг, или че те пишат в съавторство.

Книгата е екранизирана през 1974 г. в едноименния много успешен и популярен култов филм с участието на Силвия Кристел, последван през 1975 г. от продължението „Емануела 2“. След успеха на филмите Луи-Жак и Роберто Пиацоли режисират филма „Лор“ за сексуалните открития на по-младата „Емануела“, Лора, на екзотичен остров.

Самата Марят участва в малки роли в няколко филма. Става приятелка и модел на известния художник и фотограф Пиер Молинер.

В периода 1974-1976 г., заедно със съпруга си, публикуват разкази и фотографии в еротичното списание „Еманюел, списание за удоволствие“.

В началото на 80-те години семейството се установява в малкия град Калас в Южна Франция. Изграждат в горска местност едноетажна къща наречена „Chantelouve d'Emanuelle“. В нея Луи-Жак продължава да пише и да отговаря на феновете като Еманюел Арсан, подпомаган от секретарката си Нитя Фенкун.

През 2001 г. Марят се разболява от рядката болест „системна склеродермия“, която води до гангрена на краката ѝ и те са ампутирани над коляното.

Марят Роле-Андриан умира от рак на жлъчката на 12 юни 2005 г. в Шантлув, Франция. Съпругът ѝ умира три години по-късно. За наследник е обявена Нитя Фенкун, която се връща в Тайланд и продава вилата.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Серия „Емануела“ (Emmanuelle)[редактиране | редактиране на кода]

  • Emmanuelle (1959) – нелегално издание
    Емануела, изд. „Сибия“ (1990), прев. Емилия Николова
  • Emmanuelle L'anti-vierge (1960) – нелегално издание
    Антидевственицата, изд. „Кибеа“ (1992), прев. Емилия Николова
    Емануела. Антидевственицата, изд.: ИК „Труд“, София (2013), прев. Емилия Николова
  • Emmanuelle – La leçon d'homme (1967)
    Емануела. Урок за мъжа, изд.: ИК „Труд“, София (2013), прев. Танка Дашева
  • Emmanuelle à Rome (1971) – с псевдоним Би Ван Клийф
  • Mon „Emmanuelle“, leur pape, et mon Éros (1974)
  • Les Enfants d'Emmanuelle (1975)
  • Toute Emmanuelle (1978)
    Истинската Емануела: Вместо автобиография, изд. „Кибеа“ (1993), прев. Емилия Николова
  • Les Soleils d'Emmanuelle (1988)

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Nouvelles de l'érosphère (1969)
  • L'Hypothèse d'Éros (1974)
  • Laure (1976)
  • Néa (1976
  • Vanna (1979)
  • Sainte louve (1983)
  • Les Débuts dans la vie (1989)
  • Valadié (1989)
  • Chargée de mission (1991)
  • Bonheur (1993)
  • Aurélie (1994)
  • La Siamoise nue (2003)
  • Bonheur 2 (2008)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

частично представяне
  • 1974 Емануела, Emmanuelle
  • 1975 Емануела 2, Emmanuelle: L'antivierge – по „Антидевственицата
  • 1976 Laure
  • 1976 Néa
  • 1977 Goodbye Emmanuelle – характер на героинята
  • 1984 Емануела IV, Emmanuelle IV
  • 1993 La revanche d'Emmanuelle
  • 1993 L'amour d'Emmanuelle
има много още филми по характера на героинята

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • The Sand Pebbles (1966)
  • The Big Valley (1967) – в епизода „Turn of a Card
  • Laure (1976)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Emmanuelle Arsan“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.