Склеродерма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Склеродерма
Ръка на жена с лезии, причинени от склеродерма
Ръка на жена с лезии, причинени от склеродерма
Класификация и външни ресурси
Специалност ревматология
МКБ-10 L94.0-L94.1, M34
МКБ-9 701.0 710.1
Склеродерма в Общомедия

Склеродермата (от гр. склерос – твърд, дерма – кожа) е група автоимунни заболявания, които предизвикват промени в кожата, кръвоносните съдове, мускулите и вътрешните органи. Заболяването може да в локализирано върху кожата или да включва други органи в допълнение към кожата. Симптомите може да включват участъци с удебелена кожа, скованост, умора и лошо оросяване на на пръстите на краката и ръцете (познато още като Синдром на Рейно)

Причината за заболяването не е известна. Рискови фактори са фамилна обремененост, някои генетични фактори и излагане на силициев прах. Механизъмът на заболяването включва анормален растеж на съединителна тъкън, който се предпоалга че се дължи на това че тялото на болния атакува здрави тъканите.

Диагнозата обикновено е базиране на симптомите на пациенти и може да се подкрепи от кожна биопсия и кръвни тестове.

Въпреки че е нелечимо заболяване, лечението може да подобри симптомите. Използваните лекарства включват кортикостероиди, метотрексат и нестероидни противовъзпалителни средства. Прогнозата зависи от сериозността на заболяването. Хората с локализирано заболяване като цяло имат нормална продължителност на живот. При хората със системно заболяване типичната продължително на живот е 11 години от появата на симптомите, често поради белодробни, гастроентестинални или сърдечни усложнения.

Близо 3 на всеки 100 000 човека годишно развиват системната форма на заболяването. Състоянието обикновено започва в средна възраст. Жените са по-често засегнати от мъжете

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Потенциалните симптоми включват: