Гастроезофагеална рефлуксна болест

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) е хронично нарушение на гастроинтестиналния тракт, засягащо долния езофагеален сфинктер (еднопосочна мускулна клапа, свързваща хранопровода с горния отвор на стомаха), при което съдържанието на стомаха се издига нагоре в хранопровода. Това състояние води или до симптоми, или до усложнения. [1],[2] Симптомите включват неволно връщане на хранопроводно или стомашно съдържание обратно към устната кухина (регургитация), вкус на киселина в задната част на устата, киселини в стомаха, лош дъх, болка в гърдите, проблеми с дишането и износване на зъбите. [1] Усложненията включват езофагит, езофагеална стриктура и хранопровод на Барет. [1]

Известна е още като стомашна рефлуксна болест, киселинна рефлуксна болест, киселинен рефлукс, гастроезофагеален рефлукс, рефлукс. [3]

Когато сфинктерът е слаб или се отваря неадекватно, позволявайки по този начин връщането на стомашно съдържание в хранопровода, настъпва т. нар. гастроезофагеален рефлукс. Думата идва от гръцкото gaster (на старогръцки: γαστήρ – свързан със стомаха), от esophagus (на латински: œsóphagus – хранопровод), и от reflux (на латински: refluo – връщам се).

Начинът на живот и диетичните навици може да благоприятстват за развитието на ГЕРБ. Някои храни и безалкохолни напитки, включително шоколад, мента, пържени и мазни храни, кафе или алкохолни напитки, може да предизвикат рефлукс и парене зад гръдната кост. Заболяването могат да причинят и други фактори: затлъстяване, тютюнопушене, бременност, хиатална херния, прием на определени лекарства. [1]

Понякога болестта води до сериозни усложнения. По-продължителното агресивно действие на стомашните киселини върху лигавицата на хранопровода може да доведе до възпаление на лигавицата на хранопровода (езофагит). Езофагитът може да се усложни с кървене и с образуване на язви (улцерация). [1]

Рентгенова снимка на корема и гръдния кош при пациент с гастростомия. Радиоконтрастът се инжектира в стомаха и бързо се вижда как мигрира нагоре през целия хранопровод. Пациентът е имал тежък рефлуксен езофагит (степен D в Лос Анджелис).
Ендоскопско изображение на хранопровод на Барет
Ендоскопско изображение на доброкачествена пептична стриктура


Диагностика[редактиране | редактиране на кода]

Методите за диагностика са: гастроскопия, рентгенови снимки на радиоконтрастна следа в хранопровода от каша с бариев сулфат, наблюдение на рН на хранопровода (горна стомашно-чревна серия), манометрия на хранопровода. [1][4][5]

Методи за изследване Възможности на метода
Ежедневно наблюдение на рН в долната третина на хранопровода
Фрагмент от денонощната рН-грама при пациент с гастроезофагеална рефлуксна болест
Определя количеството и продължителността на епизодите, при които показателят рН е по-малък от 4 и по-голям от 7, неговата връзка със субективните симптомами, приема на храна, положението на тялото, приёма на лекарства. Дава възможност за индивидуален подбор на терапия и контрол на ефективността на действие на лекарствата.
Рентгеново изследване на хранопровода Идентифицира хиатална херния на диафрагмата, ерозия, язви, стриктура на хранопровода.
Ендоскопично изследване на хранопровода Открива възпалителни промени в хранопровода, ерозия, язви, стриктури на хранопровод, хранопровод на Барет.
Манометрическо изслеование пищеводных сфинктеров Позволява да се прояви изменението на тонуса на хранопроводните сфинктери.
Сцинтиграфияна хранопровода Позволяда се оцени хранопроводния клиренс.
Импедансометрия на хранопровода Позволява да се изследва нормалната и ретроградна перисталтика на хранопровода и рефлукси от различен произход (кисели, алкални, газови).

Диференциална диагноза: язвена болест, рак на хранопровода, спазъм на хранопровода, ангина. [6]

Лечението се извършва с промени в начина на живот, хирургия, лекарства (антиациди, блокери на H2-хистаминовите рецептори, инхибитори на протоновата помпа, прокинетичен агент). [1]

В Западния свят между 10 и 20% от населението е засегнато от ГЕРБ. Случайният гастроезофагеален рефлукс без обезпокоителни симптоми или усложнения е още по-чест. [1]

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

За развитието на гастроезофагеална рефлуксна болест допринасят следните причини:

  • Намален тонус на долния езофагеален сфинктер (LES).
  • Намалена способност на хранопровода да се самопрочиства.
  • Вредните свойства на рефлуксанта, т.е. съдържанието на стомаха и / или дванадесетопръстника, хвърлени в хранопровода.
  • Неспособност на лигавицата да се противопостави на вредните ефекти на рефлуксанта.
  • Нарушено изпразване на стомаха.
  • Повишено вътрекоремно налягане.

Развитието на гастроезофагеална рефлуксна болест се влияе и от особеностите на начина на живот като стрес, работа, свързана с наклонен торс, затлъстяване, бременност, пушене, хранителни фактори (мазни храни, шоколад, кафе, плодови сокове, алкохол, пикантни храни), както и прием на лекарства, които повишават периферната концентрация на допамин (фенамин, первитин, други производни на фенилетиламин).

Клиника[редактиране | редактиране на кода]

ГЕРБ се проявява предимно чрез киселини в стомаха, регургитация, кисели оригвания и киселинен вкус в устата, които по-често се появяват след хранене, когато тялото се навежда напред или през нощта. Втората най-честа проява на това заболяване е болката в гърдите, която се излъчва в междулопаточната област, шията, долната челюст и лявата половина на гръдния кош. [7]

Екстраезофагеалните прояви на заболяването включват белодробни симптоми (кашлица, задух, често се появяват в легнало положение), отоларингологични симптоми (пресипналост, сухота в гърлото, тонзилит, синузит, бяла плака на езика) и стомашни симптоми (бързо засищане, подуване на корема, гадене, повръщане), също включват лимфаденопатия и желязодефицитна анемия като симптоми. По-рядко срещаните симптоми включват болка при преглъщане / възпалено гърло и повишено слюноотделяне (известно още като воден писък). [8],[9]

Поражения[редактиране | редактиране на кода]

ГЕРБ понякога причинява нараняване на хранопровода. Тези наранявания могат да включват едно или повече от следните:

  • Рефлуксен езофагит - възпаление на езофагеален епител, което може да причини язви в близост до кръстовището на стомаха и хранопровода.
  • Стриктури на хранопровода - постоянното стесняване на хранопровода, причинено от възпаление, предизвикано от рефлукс.
  • Хранопровод на Барет - чревна метаплазия (промени в епителните клетки от сквамозен в чревен колонен епител) на дисталния хранопровод. [10]
  • Аденокарцином на хранопровода - форма на рак. [9]

ГЕРБ понякога причинява нараняване на ларинкса (LPR). [11][12] Други усложнения могат да включват аспирационна пневмония. [13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Acid Reflux (GER & GERD) in Adults, National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases (NIDDK), 5 November 2015. Archived from the original on 22 February 2020. Retrieved 21 February 2020.
  2. American Gastroenterological Association Institute technical review on the management of gastroesophageal reflux disease, Gastroenterology. 135 (4): 1392 – 1413, 1413.e1–5. doi: 10.1053/j.gastro.2008.08.044. PMID 18801365.
  3. Carroll, Will. Gastroenterology & Nutrition: Prepare for the MRCPCH. Key Articles from the Paediatrics & Child Health journal. Elsevier Health Sciences, 14 October 2016. ISBN 9780702070921. с. 130. Gastro-oesophageal reflux disease (GORD) is defined as 'gastrooesophageal reflux' associated with complications including oesophagitis...
  4. Маев И. В., Вьючнова Е. С., Щекина М. И. Гастроэзофагеальная рефлюксная болезнь М. Журнал «Лечащий Врач», № 04, 2004.
  5. Рапопорт С. И. Гастроэзофагеальная рефлюксная болезнь. (Пособие для врачей). — М.: ИД «МЕДПРАКТИКА-М». — 2009. −12 с. ISBN 978-5-98803-157-4.Шаблон:Не АИ
  6. Kahan, Scott. In a Page: Medicine. Lippincott Williams & Wilkins, 2008. ISBN 9780781770354. с. 124.
  7. An overview: Current clinical guidelines for the evaluation, diagnosis, treatment, and management of dyspepsia. // Osteopathic Family Physician 5 (2). March–April 2013. DOI:10.1016/j.osfp.2012.10.005. с. 79–85.
  8. GERD – Global Perspective on Gastroesophageal Reflux Disease, World Gastroenterology Organisation Global Guidelines, Update October 2015.
  9. а б Gastroesophageal Reflux Disease. // The New England Journal of Medicine 359 (16). 2008. DOI:10.1056/NEJMcp0804684. с. 1700–7.
  10. ACG Clinical Guideline: Diagnosis and Management of Barrett's Esophagus. // Am. J. Gastroenterol. 111 (1). January 2016. DOI:10.1038/ajg.2015.322. с. 30–50; quiz 51.
  11. Laryngopharyngeal reflux disease: clinical presentation, diagnosis and therapeutic challenges in 2018. // Curr Opin Otolaryngol Head Neck Surg 26 (6). December 2018. DOI:10.1097/MOO.0000000000000486. с. 392–402.
  12. Gastroesophageal reflux in laryngopharyngeal reflux patients: Clinical features and therapeutic response. // Laryngoscope 130 (8). December 2019. DOI:10.1002/lary.28482. с. E479–E489.
  13. Fass, R и др. Review article: supra-oesophageal manifestations of gastro-oesophageal reflux disease and the role of night-time gastro-oesophageal reflux.. // Alimentary Pharmacology & Therapeutics 20 Suppl 9. December 2004. DOI:10.1111/j.1365-2036.2004.02253.x. с. 26–38.