Увеит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хипопион при увеит

Увеитите са разнообразна група от възпалителни заболявания с първично и вторично ангажиране на очите. Те представляват честа находка в очните кабинети и нерядко са диагностична трудност. Изискват активно лечение, тъй като непосредствено застрашават зрението на човека.

Диагностика и лечение на преден увеит[редактиране | редактиране на кода]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Flag of WHO.svg Международна група за изследване на увеитите IUSG[1] въвежда през 1999 г. класификационна система, отговаряща на съвременните познания върху етиологията и патогенезата на вътреочното възпаление. Тази система се отличава с анатомична основа и мултисистемен подход, както и с тясно взаимодействие със специалисти от други области при диагностицирането и лечението на пациенти с увеит.

Преден увеит (Uveitis anterior)[редактиране | редактиране на кода]

  • Ирит (Iritis)
  • Преден циклит (Cyclitis anterior)
  • Иридоциклит (Iridocyclitis)

Интермедиерен увеит (Uveitis intermedia)[редактиране | редактиране на кода]

  • Парс планит (Pars planitis)
  • Хиалит (Hyalitis)
  • Заден циклит (Cyclitis posterior)

Заден увеит (Uveitis posterior)[редактиране | редактиране на кода]

  • Фокален хороидит (choroiditis focalis)
  • Мултифокален хороидит (choroiditis multifocalis)
  • Дифузен хороидит (choroiditis diffusa)
  • Хориоретинит (chorioretinitis) и ретинохориоидит (retinochorioiditis)
  • Невроувеит (neurouveitis)

Панувеит (panuveitis)[редактиране | редактиране на кода]

Етиология и патогенеза[редактиране | редактиране на кода]

Усъвършенстването на клиничните и лабораторни методи в различни области, като имунология, инфекциозни болести, генетика и молекулярна биология осигури значителен принос и напредък в изясняването на патогенетичните механизми на увеитите[2].

Етиологична класификация на увеитите[редактиране | редактиране на кода]

Инфекциозна етиология на увеита[редактиране | редактиране на кода]

Имуномедиирана етиология на увеита – със и без системни асоциации[редактиране | редактиране на кода]

Травматична и токсична етиология на увеита[редактиране | редактиране на кода]

Контузия, пенетрация/перфорация от чуждо тяло, електрична травма, радиация, токсичност.

Маскиращи синдроми[редактиране | редактиране на кода]

Анамнезата и очния статус ни насочват към етиологията на увеита. За улеснение се използват стандартизирани анкетни листове, съгласно препоръките на Международната група за проучване на увеита[4].

Методи на изследване[редактиране | редактиране на кода]

Разпознаването на едно заболяване изисква добра теоретична подготовка и възможност за прилагане на знанието в действие. Но дори при налични такива условия ефективността би била ниска при липса на необходимата апаратура и алгоритъм на употребата ѝ. За разпознаването на очните заболявания най-често са необходими:

  • Рутинни лабораторни изследвания – при всяко първо изследване на пациент с увеит: кръвна картина, чернодробни ензими, бъбречни функционални параметри, СУЕ[5].
  • Серологични изследвания – доказване на антитела към определен инфекциозен причинител в серума на пациента. В много случаи – недостатъчно информативно поради висока честота на разпространение на някои от инфекциозните причинители на увеит и масова инфектираност на населението. Пациентът е преболедувал или в момента боледува от дадено инфекциозно заболяване и това също променя достоверността на резултатите.
  • Инвазивни диагностични методи – парацентеза, витректомия, биопсия. Наличието на специфични IgG в серума е с ограничена диагностична стойност в много случаи. В резултатите от серологичните изследвания няма различия между инфектираните пациенти със и без увеит. Изследване на вътреочната продукция на имуноглобулини е надежден метод за установяване на активна инфекция в окото. Следното изчисление доказва вътреочна продукция на антитела към предполагаемия инфекциозен причинител:

Коефициент на Goldmann-Witmer = ниво на специфичен IgG във вътреочната течност : общ IgG във вътреочната течност

  • PCR – изключително чувствителен метод, чрез който може да се установи чужда ДНК във вътреочната течност.[6] Хориоретинна биопсия се прави много рядко – когато второто око е застрашено от ослепяване, а няма яснота по отношение на етиологията на процеса и заболяването не се повлиява от провежданата до момента терапия.

Общи клинични прояви[редактиране | редактиране на кода]

Терапия – принципи на лечение[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Международна група за проучване на увеита – http://www.iusg.net/
  2. Kanski, Jack Clinical ophthalmology 5th ed., (p. 743 English)
  3. Около 30 – 50% от увеитите остават етиологично неизяснени и биват отнасяни към групата на идиопатичните увеити. 2007 – 2008 AAO Basic and Clinical Science Course
  4. Въпросник за пациенти с увеит: 1. Паспортна част –възраст, местожителство, професия; 2. Фамилна анамнеза; 3. Социална анамнеза – професия, предишно местожителство в чужбина, пътувания в последно време, контакт с болни животни, тютюнопушене и употреба на алкохол, хранителни навици, венозни инфузии или венозни наркотици, бисексуални или хомосексуални контакти, алергии, употреба на медикаменти; 4. Минали очни заболявания и операции; 5. Минали общи заболявания – туберкулоза, ставни заболявания, токсоплазмоза, херпес, полово предавани болести; �6. Общо здравословно състояние.
  5. СУЕ – неспецифичен, но полезен тест, показващ системна възпалителна активност.
  6. Нужно малко количество течност – 100 – 150 микролитра. Прилага се за установяване на HSV, VZV, CMV и T.gondii, ДНК, както и в диагностиката на ендофталмитите.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]