Флуоресцеинова ангиография

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Флуоресцеиновата ангиография (ФА) е диагностичен метод в офталмологията, използван за изследване на кръвната циркулация на ретината. Използва се метода на проследяване на инжектирано в лакътната вена багрилно вещество натриев флуоресцеин.

Общи данни за изследването[редактиране | edit source]

След като багрилото е инжектирано в системното кръвообращение, то достига ретиналната съдова мрежа. Ретината се осветява със специален уред, наречен фундус камера, който излъчва безвредна синя светлина с дължина на вълната 490 nm. Тази светлина предизвиква флуоресценция на багрилното вещество и така се получава ангиограма или серия от снимки, заснети с фундус камерата. Така състоянието на ретиналното кръвообращение се документира и по тези резултати се съди за очни заболявания и други патологични находки.

Изследването е познато като “цветна снимка”, защото се извършва с помощта на това багрилно вещество. Натриевият флуоресцеин се натрупва в кожата на пациента, поради което тя получава жълтозелена оцветка, но багрилото се излъчва с урината за 12-24 часа и този ефект бързо изчезва

Много малко са докладваните реакции на алергия спрямо багрилното вещество. Най-честосрещаната нежелана реакция се изразява в бързопреходно гадене без повръщане. Дължи се на разликата в pH на човешкото тяло и багрилното вещество. Рядко се проявява обрив, който ако е твърде изразен се лекува с антихистаминови медикаменти. Въпреки, че нежеланите реакции са редки е разумно всеки очен кабинет, в който се извършва ФА да бъде снабден със спешен шкаф с необходимите медикаменти.

Необходимо оборудване[редактиране | edit source]

• Възбуждащ филтър: пропуска само синята светлина от фундус камерата към ретината. В обратна посока намалява количеството нефлуоресцентна светлина, която достига до филма.

• Бариерен филтър: пропуска само жълтозелена светлина (флуоресцентна) от ретината към филма. Абсорбира отразената синя светлина.

• Камера/Дигитална камера след 1990 г.

Техника на работа[редактиране | edit source]

• Изходното състояние се документира с обзорни снимки на очното дъно и със снимки през филтър за червена светлина. Така се разпознават случаите на автофлуоресценция.

• За 6 sec се инжектира 5мл натриев флуоресцеин в лакътната вена.

• Около 10 sec след въвеждането на багрилото то достига до ретиналната съдова мрежа. Когато съдовете се изпълват се прави серия от снимки - първите 20 sec по 1 на 1-2 секунди, след това по-рядко. Това се преценява от патологията, която се очаква да бъде видяна. Късни снимки се правят в крайните фази - на 5-та и 10-та минута.


Интерпретация на резултатите[редактиране | edit source]

Нормална циркулаторна находка[редактиране | edit source]

Ангиографски образ на човешка ретина (артерио-венозно време)

Приблизителни данни за фазите (в секунди):

  • 0 sec — Инжектиране на натриевия флуоресцеин.
  • 9.5 sec — Изпълване с контрастна материя на задните цилиарни артерии.
  • 10 sec — Изпълване на хориоидалните съдове ("преартериална фаза")
  • 10-12 sec — Артериална фаза
  • 13 sec — Капилярно транзиторно време.
  • 14-15 sec — Ранна венозна фаза ("ламеларно време", "артерио-венозно време").
  • 16-17 sec — Венозна фаза.
  • 18-20 sec — Късно венозно време.
  • 5 min — Късно светене („staining“).

Патологични находки[редактиране | edit source]

За тях се съди по двата основни ефекта на ФА - увеличено (хиперфлуоресценция) и намалено (хипофлуоресценция) светене по време на изследването, а също така и по динамиката им във времето на ангиографията.


Прични за хиперфлуоресценция[редактиране | edit source]

  • Изтичане на флуоресцеин (leakage).
  • Акумулиране на флуоресцеин (pooling).
  • „Зацапване“ или импрегнация на флуоресцеин(staining).
  • Прозоречен дефект.
  • Съдови аномалии.

Прични за хипофлуоресценция[редактиране | edit source]

  • Оптични бариери (влошена прозрачност на очните среди).
  • Дефект на изпълване (блокада на изпълване).

По дидактични съображения се предлага класифицирането на горепосочените симптоми в ангиофлуорографски синдроми.

Пролиферативен синдром при Диабетна ретинопатия
Едемен синдром[редактиране | edit source]

В тази рубрика се обединяват изменения, настъпили в резултат от увреда на съдовата стена при съдови заболявания. Едемният синдром от клинична и ангиографска гледна точка обединява патоморфологични симптоми като трансудация и екстравазация, ексудация (сухи ексудати), кистоиден макулен едем. Те се наблюдават при съдови заболявания и микроангиопатии като Диабетна ретинопатия, тромбози, оптикопатии, ексудативни ретинити и хориоретинити.

Исхемичен синдром[редактиране | edit source]
Хеморагичен синдром[редактиране | edit source]
Атрофичен синдром[редактиране | edit source]
Пролиферативен синдром[редактиране | edit source]
Ретракционен синдром[редактиране | edit source]

Приложение[редактиране | edit source]

ФА е златен стандарт за разпознаване и доказване на съдовата патология на ретината. Тя е необходимо допълнително изследване, разширявашо сферата на диференциалната диагноза и едновременно с това значително подпомагащо прецизната диагностика.

ФА се прави при пациенти със захарен диабет за да се прецени необходимо ли е лазерлечение, при лица, съмнителни за прекаран съдов инцидент (тромбоза) на ретината, при оклузия на ретиналната артерия, при възрастова макулена дегенерция, при хориоретинити, травми и други очни заболявания.

Вижте също[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  • Richard, Gisbert „Fluorescein and ICG Angiography“, THIEME 1998, ISBN 0-86577-712-8
  • Kanski, Jack „Clinical Ophthalmology“, 2006