Цистит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Инфекция на пикочните пътища
Множество левкоцити, които се наблюдават в урината на човек с инфекция на пикочните пътища чрез микроскопия
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 N39.0
МКБ-9 599.0
База данни
DiseasesDB
13657
База данни
MedlinePlus
000521
База данни
eMedicine
emerg/625 emerg/626
Мед. рубрики MeSH D014552
Цистит в Общомедия

Циститът (на латински: cystitis) е възпалително заболяване на лигавицата на пикочния ме­хур, което може да засегне и другите слоеве на мехурната стена.[1] То е доста разпространено и е по-често у жените. За възникване на цистита благоприятстват много фактори: охлаждане на организма, задържането на урина в пикочния мехур, запек, преумора, катетеризация, бременност, климакс и други. Когато циститът е последица от друго заболяване (аденом на простатната жлеза, тумори и камъни в мехура), той се нарича вторичен.

Циститът се изявява с чести позиви за уриниране, болки при уриниране, наличие на кръв и бактерии в урината. Острият първичен цистит протича с рязко изразени признаци, но преминава за 5 – 7 дни, дори без лечение.

Циститът бива:

  • инфекциозен – на бактериална, вирусна, гъбична основа;
  • неинфекциозен – радиационен, лекарствен.

В зависимост от протичането се различават остри и хронични цистити

Честота и разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Циститът се среща във всички възрастови групи, като по-често засяга младите жени.

Остър цистит[редактиране | редактиране на кода]

Острият цистит може да се развие нагоре по уретерите към бъбреците или надолу по уретрата.[1] Той възниква вследствие на проникването на микроорганизми в пикочния мехур. [1]

Видове[редактиране | редактиране на кода]

  • Катарален[1]
  • Хеморагичен[1]
  • Флегмонозен[1]
  • Гангренозен[1]

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

  • Чести пориви на уриниране (полакиурия).[1]
  • Болезнено уриниране (дизурия) както денем, така и нощем.[1]
  • Поява на гной в урината, която с течение на времето става мътна (пиурия).[1]
  • В някои случаи може да се очаква и повишена телесна температура.[1]

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Лечението на острия цистит се провежда с постелен режим, течнокашава диета, обилно пиене на затоплени течности, топли водни процедури. По показание се прилагат антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици и болкоуспокояващи средства. При положителна посявка от урината лечението е антибиотично, като други лечебни мероприятия са пиенето на билкови чайове, особено полски хвощ, както и почивка от поне 10 дена.[1] Ако заболяването не изчезне до 15 – 20 дена е наложително да се направи детайлно урологично изследване. [1]

Хроничен цистит[редактиране | редактиране на кода]

Хроничният цистит се образува като резултат на неправилно излекуван остър цистит или в резултат на друго предшестващо заболяване, което е довело да него (аденом на простатната жлеза, туберкулоза и т.н).[1] Усложненията на хроничния цистит са: фиброзиране и намаляване обема на мехура, пробив на стената на мехура и други. Този цистит може да протече с месеци, обикновено до отстраняване на основното заболяване, което го е причинило.

Симптоми и диагноза[редактиране | редактиране на кода]

Симптомите на хроничния цистит са подобни на тези на острия, но за разлика от втория, тук е абсолютно наложително да се направи екскреторна урография, а също така и цистоскопия, като чрез тези изследвания се изяснява причината за хроничния цистит.[1]

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Лечението на хроничния цистит зависи от причината за неговото възникване.[1] Именно затова лечението се състои главно в отстраняване на причинилите го заболявания.

Профилактика[редактиране | редактиране на кода]

Профилактиката на цистита се състои в поддържане на висока лична хигиена, предпазване от простуда, отстраняване на запека, извършване на катетеризация само при строго показание, отстраняване на заболявания и болестни състояния, които причиняват вторичен цистит (простатен аденом, тумори и камъни в мехура и други).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р д-р Илия Биволарски. Цистит – лечение и симптоми. //

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]