Обикновена хвойна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Juniperus communis)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обикновена хвойна
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
(без ранг):Висши растения (Embryophyta)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
отдел:Иглолистни (Pinophyta)
клас:Иглолистни (Pinopsida)
разред:Pinales
семейство:Кипарисови (Cupressaceae)
род:Хвойна (Juniperus)
секция:J. sect. Juniperus
вид:Обикновена хвойна (J. communis)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Разпространение
Juniperus communis range map.png
Обикновена хвойна в Общомедия
редактиране
Хвойна с две поколения шишарки
Дървовидна Juniperus communis subsp. communis

Обикновената хвойна (Juniperus communis), наричана също синя хвойна, е вид иглолистно растение от семейство Кипарисови (Cupressaceae). То е най-разпространеният вид дървовидно растение в света. Среща се в Северното полукълбо от субарктическите области до планините на около 30° северна ширина в Северна Америка, Европа и Азия.[2]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Размерът на обикновената хвойна варира значително от разклонен близо до земята храст до дърво с височина 10 m. Листата ѝ са остри иглички, групирани в прешлени по три, зелени на цвят, с единична бяла ивица по вътрешната повърхност. Растението е двудомно, като мъжките и женските шишарки са разположени на различни растения, а опрашването се извършва от вятъра. Семенните шишарки наподобяват плодове. Първоначално те са зелени, като за 18 месеца узряват до пурпурно-черно с тънък син филм по повърхността. Формата им е сферична, диаметърът е 4-12 mm и обикновено имат три, по-рядко шест, слети една с друга люспи, всяка с по едно семе. Семената се разпространяват с изпражненията на птици, които ядат месестите шишарки. Мъжките шишарки са жълти, дълги 2-3 mm и окапват малко след като разпръснат полена си през март-април.[3][4][5]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Както може да се очаква от широкото разпространение на обикновената хвойна, тя има много разновидности с няколко нива на подразделяне на вида. Разграничението между различните таксони все още е несигурно, като има разминавания между генетичните и морфологичните данни.[3][6][4][5][7][8][9][10]

  • Juniperus communis subsp. communisОбикновена хвойна. Обикновено изправен храст или малко дърво; дълги иглички – 8–20(–27) mm; дребни шишарки – 5–8 mm, обикновено по-къси от игличките; среща се при на малки до средни географски ширини в умерения пояс.
    • Juniperus communis subsp. communis var. communisЕвропа, по-голямата част от Северна Азия
    • Juniperus communis subsp. communis var. depressa Pursh – Северна Америка
    • Juniperus communis subsp. communis var. hemisphaerica (J.Presl & C.Presl) Parl. – планините в Средиземноморието
    • Juniperus communis subsp. communis var. nipponica (Maxim.) E.H.Wilson – Япония (несигурна класификация, често се разглежда като разновидност на Juniperus rigida)
  • Juniperus communis subsp. alpina (Suter) Čelak. – Сибирска хвойна (syn. J. c. subsp. nana, J. c. var. saxatilis Pallas, J. sibirica Burgsd.). Обикновено разпрострян по земята храст; къси иглички – 3–8 mm; големи шишарки – 7–12 mm, обикновено по-дълги от игличките; среща се в субарктичния пояс и при големи надморски височини в умерения пояс.
    • Juniperus communis subsp. alpina var. alpinaГренландия, Европа и Азия
    • Juniperus communis subsp. alpina var. megistocarpa Fernald & H.St.John – Източна Канада (разграничаването от var. alpina е спорно)
    • Juniperus communis subsp. alpina var. jackii Rehder – западните части на Северна Америка (разграничаването от var. alpina е спорно)

Някои ботаници разглеждат subsp. alpina като таксон от по-нисък ранг – Juniperus communis var. saxatilis Pallas[4] или Juniperus communis var. montana. Други класификации, главно в Източна Европа и Русия, понякога приемат сибирската хвойна за отделен вид - J. sibirica Burgsd. (syn. J. nana Willd., J. alpina S.F.Gray).[11]

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Обикновената хвойна се използва в градинарството като декоративен храст, но е твърде дребна за промишлено производство на дървен материал. В Скандинавия дървесината на хвойната традиционно се използва за изработване на малки съдове за млечни продукти, както и на дървени ножове за масло.

Стипчивите месести шишарки на хвойната са твърде горчиви, за да се ядат сурови, но изсушени се използват за подправка на месо, сосове и плънки. Обикновено те първо се натрошават, за да изпуснат аромата си. Използват се и за ароматизиране на алкохолни напитки, като джин или словашката национална напитка боровичка.

В De materia medica на Диоскорид, фармакологична енциклопедия от 1 век, шишарките на хвойната са описани като противозачатъчно средство.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Juniperus communis (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 5 януари 2020 г. (на английски)
  2. Conifer Specialist Group 1998. Juniperus communis. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 15 май 2009. (на английски)
  3. а б Rushforth, K. (1987). Conifers. Helm ISBN 0-7470-2801-X.
  4. а б в Adams, R. P. (2004). Junipers of the World: The genus Juniperus. Victoria: Trafford. ISBN 1-4120-4250-X.
  5. а б Arboretum de Villardebelle: Juniperus
  6. Flora Europaea: Juniperus communis
  7. Adams, R. P., Pandey, R. N., Leverenz, J. W., Dignard, N., Hoegh, K., & Thorfinnsson, T. (2003). Pan-Arctic variation in Juniperus communis: Historical Biogeography based on DNA fingerprinting. Biochem. Syst. Ecol. 31: 181-192 pdf file.
  8. Adams, R. P., & Pandey, R. N. (2003). Analysis of Juniperus communis and its varieties based on DNA fingerprinting. Biochem. Syst. Ecol. 31: 1271-1278. pdf file
  9. Adams, R. P., & Nguyen, S. (2007). Post-Pleistocene geographic variation in Juniperus communis in North America. Phytologia 89 (1): 43-57. pdf file
  10. Den Virtuella Floran: Juniperus communis distribution
  11. Association Ecosystem (Russia): Juniperus sibirica
  12. Riddle, J. M. (1992). Contraception and abortion from the ancient world to the Renaissance, p. 31. Harvard University Press.