Продължителност на живота
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| 70 години или повече 82 години или повече 80 – 81 години 78 – 79 години 76 – 77 години 74 – 75 години 72 – 73 години 70 – 71 години няма данни | под 70 години 65 – 69 години 60 – 64 години 55 – 59 години 50 – 54 години 45 – 49 години 40 – 44 години 35 – 39 години под 35 години |
Средната продължителност на живота е статистически очакваният период от време, който остава на даден организъм до смъртта му в определен момент. Този времеви период се пресмята обикновено с помощта на таблици, съдържащи емпирични данни за смъртните случаи и честоти в миналото и моделни предположения за бъдещи промени. Принципно всеки един момент може да бъде избран за начална точка, от която да бъде сметната очакваната продължителност на живота, но най-често изчисленията се правят от началото на биологическото развитие на даден организъм.
Изчисление на средната продължителност на живота[редактиране | редактиране на кода]
Най-често изчисляваната продължителност е тази от началото на самостоятелния биологичен живот. Следователно при хората се смята очакваната средна продължителност на живота от момента на раждането. Очакваната продължителност на живота при раждане е съставена от средностатистическия брой на годините, които едно новородено би живяло, ако качеството на живот и смъртността останат константни в продължение на целия този живот.
Под внимание тук биват вземани и данните за статистическото разсейване на тази очаквана продължителност.
Продължителност на живота при човека[редактиране | редактиране на кода]
Човешката продължителност на живота е повлияна от много разнообразни фактори. Ако населенията не водят войни, не страдат от пандемии и недохранване или масови злополуки, основните влияещи фактори са генетично наследство, качество на медицинското обслужване, стрес, храна и физическа активност. При добри обстоятелства е възможно човек да мине възрастовата граница от 100 години. Най-продължителните документирани човешки животи са траели над 120 години (максимална продължителност). За младежите в западноевропейските икономики, родени около 2000 година, се прогнозират подобни стойности (спекулативно предполагащи медицински напредък). Най-високата стойност за продължителността на живота при човека за 2007 година, изчислена по държави, е в Андора с 83,5 години, а най-ниската в Есватини с 34,1 години.
Изчисленията се правят с помощта на таблици, съдържащи точното число оживели и умрели хора на 100 000 жители за всеки набор, т.е. отчитащи продължителността на живот или смъртната възраст за родени в определена година.
Прогнозиране[редактиране | редактиране на кода]
Прогнозирането на продължителността на живота и смъртността формират важно подразделение на демографията. Бъдещите тенденции в продължителността на живота имат огромни последици за програмите за подпомагане на старостта като социално осигуряване и пенсиите, тъй като паричният поток в тези системи зависи от броя на получателите, които все още живеят (заедно с нормата на възвръщаемост на инвестициите или данъка ставка в системите pay-as-you-go). С по-голяма продължителност на живота системите отчитат увеличен паричен отток; ако системите подценят увеличаването на продължителността на живота, те ще бъдат неподготвени за големите плащания, които ще се случат, тъй като хората живеят все по-дълго и по-дълго.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lebenserwartung“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |