Емон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емон
(на шведски: Emån)
Sweden relief location map.jpg
57.5217° с. ш. 14.7116° и. д.
57.1298° с. ш. 16.5039° и. д.
Изворът и устието на река Емон в Швеция
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Швеция Швеция
Дължина 229 km
Водосб. басейн 4472 km²
Отток 30 m³/s
Начало
Място ез. Смоланд
Координати 57°31′18.12″ с. ш. 14°42′41.76″ и. д. / 57.5217° с. ш. 14.7116° и. д.
Надм. височина 286 m
Устие
Място Балтийско море
Координати 57°07′47.28″ с. ш. 16°30′14.04″ и. д. / 57.1298° с. ш. 16.5039° и. д.
Надм. височина 0 m
Емон в Общомедия
Най-горното течение на река Емон в близост до град Бодафорс

Емон (на шведски: Emån) е река в Южна Швеция (провинции Йоншьопинг и Калмар), вливаща се в протока Калмарсунд на Балтийско море. Дължина 229 km, площ на водосборния басейн 4472 km².[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Река Емон изтича от южния ъгъл на езерото Смоланд, разположено на 286 m н.в., в централната част на платото Смоланд, при град Бодафорс, лен Йоншьопинг, Южна Швеция. В горното течение има южно направление, в средното – източно, а в долното – югоизточно и източно. Тече предимно в широка и плитка долина в отделни участъци с бързеи и прагове и преминава през няколко малки проточни езера. Влива се в северната част на протока Калмарсунд (отделя остров Еланд от континента) на Балтийско море, на 4 km югоизточно от град Поскалавик, лен Калмар.

Водосборният басейн на река Емон обхваща площ от 4472 km². Речната ѝ мрежа е двустранно развита. На север, юг и запад водосборният басейн на Емон граничи с водосборните басейни на реките Стонгон, Алстерон, Мерумсон Лаган и други по-малки, вливащи се в Балтийско море. Основни притоци: Скелеон, Брусан (леви); Линсон, Гордведаон (дезни).

Емон има снежно-дъждовно подхранване с ясно изразено пролетно пълноводие и зимно маловодие. Среден годишен отток в долното течение 30 m³/s. През зимата замръзва за период от 2 – 3 месеца.

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението ѝ са изградени няколко малки ВЕЦ-а. Част от водите ѝ се използват за битово и промишлено водоснабдяване. Най-големите селища разположени по течението ѝ са градовете: Ветланда и Хьогсбю.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]