Енгелберга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Динар на Аделчис от Беневенто, ок. 870 г., в името на Лудвиг II и Енгелберга. LVDOVVICVS INP, ANGILBERGA NP

Енгелберга (на немски: Engelberga, Angilberga; * 830; † 23 март 890 или 891) е императрица като съпруга на Лудвиг II, император на Свещената Римска империя от 5 октомври 851 до неговата смърт на 12 август 875 г.

През 868 г. тя става игуменка на Св. Салваторе в Бреша, по-късно игуменка на основания от нея манастир Св. Систо в Пиаченца.

Дъщеря е вероятно на Аделчис I, граф на Парма през 830-те години от рода на Супонидите.

На 5 октомври 851 г. Енгелберга се сгодява за Лудвиг (Каролинги). Тя взема голямо участие в политиката. Когато Лудвиг се разболява през 864 г. нейното влияние се засилва, но има голяма опозиция от благородниците. Двамата нямат мъжки наследник и след като благородниците през януари 872 г. искат да я отстранят от двореца, тя започва същата година преговори с Лудвиг Немски, за да го направи наследник на трона. След смъртта на нейния съпруг († 12 август 875) горно-италианската аристокрация избира обаче западно-франкския крал Карл Плешиви за негов последник и отнема така властта на Енгелберга. Зетът на Карл Бозон Виенски отвлича дъщеря ѝ, Ермингарда, и се жени на сила за нея през март/юни 876 г. Карл, съпруг на Рихилда Прованска, сестра на Бозон, прави Бозон през 876 г. херцог на Италия. Енгелберга помага, в интерес на дъщеря си, на Бозон да стане на 15 октомври 879 г. крал на Долна Бургундия (Прованс). Тогава крал Карл Дебели изгонва Енгелберга в Швабия. През октомври 882 г., след поражението на Бозон, тя има право да се върне в Италия и получава именията си.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг и Енгелберга имат две дъщери:

Енгелберга e баба на Лудвиг III Слепи Босонид, римски император 901/902 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • François Bougard, Engelberga imperatrice, Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 42 (1993), s. 668-676
  • Martina Hartmann, Die Königin im frühen Mittelalter, Stuttgart 2009, S. 217.