Епифора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Епифората (от на старогръцки: ἐπιφορά — повторение) е стилистична фигура, която представлява повторение на еднакви думи или звуци в края на последователни стихове или фрази. Сродни на нея са анафората и мезофората, които се изразяват в звукови повторения, съответно, в началото и средата на строфите.

Като похват в стилистиката и реториката, епифората служи, за да бъде подсилена музикалната и емоционалната изразителност на словото. Чрез епифора в поезията се постига и т.нар. „омонимична рима“. Често се среща в белите стихове.[1]

Пример[редактиране | edit source]

Пример за епифора се съдържа в стихотворението „Тихият пролетен дъжд“ на Николай Лилиев (1918 г.)[2]

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Източници[редактиране | edit source]

  1. Речник на литературните термини, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1969, стр. 356
  2. Лилиев, Николай. „Тихият пролетен дъжд“