Жан Батист Камий Коро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Жан Батист Камий Коро
френски художник
Жан Батист Камий Коро около 1850 г. Сн. Виктор Лен.
Жан Батист Камий Коро около 1850 г. Сн. Виктор Лен.
Роден
16 юли 1796 г.(1796-07-16)
Починал
22 февруари 1875 г. (на 78 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Стил пейзаж, портрет
Направление реализъм, романтизъм
Уебсайт Официален уебсайт
Жан Батист Камий Коро в Общомедия

Жан Батист Камий Коро (на френски: Jean-Baptiste Camille Corot) (16 юли 1798 – 22 февруари 1875) е бележит френски художник. Той е добре познат със своите пейзажи и портрети, в стила на неокласицизма и импресионизма.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Камий Коро произхожда от буржоазно семейство. Майка му е била известна шивачка на шапки /модистка/. Роден в Париж, първоначално той живее при бавачка на село. След като посещава един парижки пансион, той продължава в гимназията в Руан и завършва обучение като търговец на платове. На 26 години той изоставя нелюбимото занимание и поема по пътя на твореца. Става ученик на Жан-Виктор Бертен, един от главните представители на пейзажната живопис. През 1825 заминава за Рим и три години рисува в Кампаня романа /хълмистите околности на Рим/; Връща се в Париж и наема ателие на „Ру Волтер“. Предприема походи през Франция, Нидерландия и Швейцария.

„Автопортрет“

От 1827 Коро взема редовно участие в Парижкия салон. През 1846 г. става рицар на Почетния легион, а през 1867 му е присъдено офицерско звание. Последният адрес на Коро е № 56 на улица Rue du Faubourg Poissonnière. След смъртта му тялото му е положено в парижкото гробище Пер Лашез.

„Момиче в червено чете“

Най-известният му ученик е Камий Писаро.

В последните си години Камий Коро отделя голямо внимание на благотворителността. Огромния търговски успех на художника, който той увеличава между другото и чрез много умела реклама, бива използван в различни видове социални дейности. Например в областта на живописта Коро посредничи при даването на поръчки за картини на млади художници. Многократно дарява големи суми за бедните парижани. През 1872 г. Коро купува къща за обеднелия и вече сляп Оноре Домие. През 1875 г. подарява на вдовицата на Жан Франсоа Миле 10 000 франка, за да може да осигури прехраната на децата им. Освен това Коро подпомага детска ясла на улица Rue Vandrezanne в Париж.

„Събирачи на сено“, 1850 – 1851 г.

Коро остава ерген и без деца. Germain Bazin пише през 1942 г.: „Той нямаше нужда да продължава да живее в плът и кръв и да следва тъмните страсти, които са общи за всички Хора.“

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

„Момичето с перлата“

Коро открива в Италия своя стил в пейзажната живопис – свободна, но стегната композиция с приглушени цветове, който той развива след 1850 г. до чистия стил на „живописта на настроението“, която „превръща едно конкретно природно явление в едно хармонично цяло за дадения момент“ /според Алоиз Ригл /Alois Riegl/. Коро е един от главните представители на барбизонската школо, към която принадлежат и Теодор Русо, Шарл Франсоа Добини и Жан Франсоа Миле. В по-късните си години Коро е познат като „татко Коро“ – „Père Corot“, символизиращ фигурата на бащата на Парижката художествена сцена. Коро е считан още тогава за водещият пейзажист на Франция. Негови съвременници, в Англия обаче, са Уилям Търнър и Джон Констабъл. Освен пейзажи Коро рисува и женски портрети.

„Църквата в Марисел“

Коро е оказал решаващо влияние върху импресионизма. Много известни художници се позовават на неговото влияние или се считат за негови ученици, например Берта Моризо /Berthe Morisot/, Еужен Буден /Eugène Boudin/, Stanislas Lépine Станислас Лепин, Antoine Chintreuil Антоан Шентрейл, François-Louis Français Франсоа Луи Франсе, , Charles Le Roux и Barthélemy Menn Бертълъми Мен.

„Изглед към Флоренция от градината на Боболи“

Фалшификати[редактиране | редактиране на кода]

Коро е един от най-фалшифицираните художници в света. От една страна това се дължи на неговата щедрост: той подарява и оставя в наследство много от своите картини, без да е изготвили преди това техни копия. Някои свои картини предоставил на свои приятели-художници, като им разрешил да изготвят копия от тях. В по-късните му години, когато вече е достигнал славата, около него се събират бедни художници. Той им помага, като им разрешава да изготвят в неговото ателие вариации на един и същи мотив.

Друга причина за големия брой фалшификати е, че не е подписвал част от произведенията си, понякога преработвал творби на свои колеги и поставял по тяхна молба на тези картини подписа си.

Трета причина е фактът, че понякога търговци на негови произведения полагали върху им собствения си подпис.

Според художествения критик на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ Никлас Маак Фернан Леже бил признал на стари години, че за да спечели пари е „нарисувал двадесет и пет фалшиви Коро“. Коро веднъж се бил пошегувал:“От 1500 картини, които съм нарисувал, 3000 се намират в Америка.“

Огромната продуктивност на Коро и разнообразието на неговия стил междувременно са допринесли за това, фалшификатите да са трудно откриваеми. В Америка се предполага, че има особено много фалшиви Коро, заради популярността му сред американските колекционери.

„Венеция, Ла пиацетта“

Творби[редактиране | редактиране на кода]

· „Моста на Нарн – Аугустусбрюке над река Нера“ /Лувър/, 1826, масло 34Х48 см

· „Колизеумът и Градините Фарнези в Рим“ /Лувър/, 1826, масло, 30,5Х48

· „Албанка“, изложена Бруклинския музей в Ню Йорк

· „Форумът и градините Фарнезе в Рим“ /Музеят д, Орси в Париж/, 1826, масло, 28,8Х50,4

· „Жена с мандолина“/Париж, частна колекция/, 1826 – 28, масло, 34Х26

· „Катедралата на Шартр“, 1830, Лувър, колекция Moreau-Nelaton

· „Гората във Фонтебло“, Париж, колекция Renand, 1830 – 1835 г., масло, 48Х59

· „Хижи с мелница на речния бряг“, Париж, Musée Cocnacq-Jay, 1831 г., масло, 53Х54

· „Градът и езерото на Комо“, Париж, колекция Peytel), 1834 г., масло, 29,5Х 42 см

· „Утро във Венеция“, Москва, музеят Пушкин, 1834 г., масло, 27Х 40 см

· „Седяща жена с разголена гръд“, Париж, колекция Renand, около 1835 г., масло върху дърво, 24 Х 18,5 см

· „Агар в пустинята“, Париж, колекция Renand, 1835 г., масло, 41 х 32 см

· „Портрет на мадам Шармоа“, Париж, Лувър, 1837 г., масло, 43 х 35 см

· „Мариета – римската одалиска“ы Париж, музея Musée du Petit Palais, 1843 г., масло върху хартия, 29,3 х 44, 2 см

· „Портрет на Луи Робер като дете“, Париж, Лувър, 1843 – 44 г., масло върху платно, 27 х 22 см

· „Кола със сено“, Москва, музея Пушкин, 2. Половина на 19 век, масло, 32 х 45 см

· „Пътят към Севър“, Лувър, 1855 – 65, масло, 34 х 49 см

· „Момиче след Природата“, Женева, Musée d’art et d’histoire, , 1859 г., масло, 49 х 75 см

· „Катедралата на Нант“, Реймс, Музея на изящните изкуства, , около 1860, масло, 42,7 х 55, 8 см

· „Катедралата на Нант“, Реймс, Музея на изящните изкуства, , около 1860, масло върху дърво, 52,1 х 32, 6 см

· „Ателието на художника“, Лувър, 1865 – 66 г., масло, 56 х 46 см

· „Писмото“, Ню Йорк, музея Метрополитен, около 1865 г., масло върху дърво, 54,6 х 36,2

· „Агостина, италианката“, Вашингтон, National Gallery of Art, 1866 г., масло, 138,6 х 95 см

· „Жена с перла“, Лувър, 1868 – 70 г.,

· „Жена в синьо“, Лувър, 1874 г., масло, 80 х 51 см

· „Вътрешността на катедралата в Сенс“, Лувър, около 1874 г., масло, 61 х 40 см

· „Омир и пастирите“, Музея в Saint-Lo, 1845 г.

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

· 2004 „Копнежът Италия, Коро и ранният импресионизъм“ 1780 – 1850, изд. Феликс Бауман, Баден, Музеят Лангмат, каталог на изложбата Браус, Хайделберг 2004 ISBN 3-89904-104-6

· 2012 „Камий Коро, Природа и сън“, Карлсруе, Държавна художествена галерия, Хайделберг 2012 ISBN 978-3-86828-332-7

· 2017 „Камий Коро, Един поет на пейзажа“, Аахен, Suermondt-Ludwig-Museum.

Почит[редактиране | редактиране на кода]

Астероидът (6672) Corot носи неговото име.

Гробът на художника в гробището „Пер-Лашез“

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Камий Коро: Писма от Италия, изд. Klinkhardt & Biermann, Лайпциг 1924

• Дарио Дюрбе и др.: Коро и барбизонската школа, Pawlak, Herrsching 1988 г.

• Jean Leymarie: Коро, Биографично-критическа студия, изд. Skira-Klett-Cotta, Женева 1980, ISBN 3-88447-049-3.

• Vincent Pomarède: Коро, изд. Flammarion, Париж 1996, ISBN 2-08-012123-5.

• Leonhard Saint-Michel: Коро и неговия свят. Изд. „Gondrom“, Байройт 1981 г. ISBN 3-8112-0216-2.

• Germain Bazin: „Коро“, изд. Wolfgang Krüger Verlag, Берлин, печат: печатница Pierersche Hofbuchdruckerei Stephan Geibel & Co., Алтенбург, Тюрингия 1942


Уеб – Линкове[редактиране | редактиране на кода]

1. Произведения от и за Коро при: Werke von Jean-Baptiste Camille Corot. Bei Zeno.org.

2. Жан Баптист Камий Коро при: Jean-Baptiste Camille Corot bei artfacts.net

3. Изложбата Камий Коро, Природа и сън от 29. септември 2012 до 20. януари 2013 г. в Държавната художествена галирия Карлсруе Ausstellung Camille Corot. Natur und Traum

Линкове[редактиране | редактиране на кода]

1. Tinterow, Gary и други (Hg.): Corot. New York 1996, стр. 270 и следващите

2. „Скандалът с фалшификациите :Всичко е наистина хубаво – но за съжаление не е истинско“ от 16. Септември 2012 „Шпигел“ брой 44/1966 Fälschungsskandal Alles wirklich schön – aber leider nicht echt FAZ vom 16. September 2012